Постинг
11.07.2009 20:20 -
усмивка
много ме дразнят тия реклами, смея се побъркано и говоря сам със себе си... радвам се на мементотата на повтарящата се игра, на повтарящият се спомен... ром с канела,,, колко много дни назад, чувствам ги по реални от който и да е друг момент,,, спомням си вечерта, дъжда,,, колко много усмивки само и само заради единия налудничав спомен,,, иде ми да се разхиля сам на себе си в самотната стая, че дори и да си направя разбор на изразите, които използвам че и да кажа какво значат,,, колко много лудост, днес когато дъжда не спря да вали, днес когато прикривах със смях всичко друго, но не и радост... днес... пътуване назад, клатушкане в рейс и разговор между двама,,, двама които може би се обичат, двама които може би са най-голямата лика прилика в розовото небе,,, днес съм малко по захаросан,,, ама какво да се прави, човешки ми ти недомислици,,, слагам колоната във фризера и забавям ход... иде ми да се извикам там на ръба на скалите до морето и моста, ай ся познай за кой град говоря като си много отворен, дори и аз сигурно няма да мога да си спомня след ден два,,, това е чорбата в главата, топла студена супа за всички,,, потраквам с палци върху клавишите, май се оливам с тоя блог в последно време, прекално много неща оставям и прекалено много спомени се връщат, също както ароматите, които могат да ти напомнят толкова много неща, подарени аромати, потрошени пари... само и само заради какво за да стоиш там на автогарата и да се снимате с шишето, чудя се да плача или да се смея... смях през сълзи, един отминал захаросан ден днес, тогава не ми направи впечатлени, днес е един скъп летен ден, там някъде на автогарата в забързаното кандидатсване и проблемите,,, защото заради едно загуба, получаваш друго, само трябва да си отвориш очите, отвори си очите широко детенце, че ша ядеш шамари... отново налудничавия смях... отвори очи и погледни днес такова каквото е, не отвръщай поглед в страни от клошара, не се вторачвай в мръсницата и забрави за оная яка джиджафка от витрината, отвори очи и виж пред себе си, една вечер, прелитащи птици, прелитаща мисъл, аромат на дъжд и запалена цигара,,, филма в главата ти продължава да се точи пред теб,,, разбери себе си и не затваряй очи пред болката пред обичта, е може да ги затвориш за малко докато подмине пияното чаве, но само за малко... не знам какво да ти кажа днес ново аз,,, аз съм добре, върша тука някакви хави, правя струвам, не пия толкова много, лягам си почти рано, гледам да прекарвам повече време с хората, които обичам... малии и като се има предвид за какви хора говоря,,, а ти как си,,, още ли всичко те боли рано сутрин,,, още ли вие двамата се правите че нищо не се случва, още ли оня бесния шофьор те кара нагоре надолу,,, а какво се случи... чакай чакай,,, звук от превъртаща се лента... дзак обратно на номер и аз не помня кой... ако не мислих за хиляда работи наведнъж и се чудих как да запаля можеше и някогаш да се получи нещо, как да е, захвърли цигарата, пусни водата да изтече, измии си зъбите и направи каквото имаш да правиш днес, така или иначе няма да разбереш усмивката