къде отиде съня, какво се случи с машината, къде отде лилавата коса и желанието да преобърнеш днес... както винаги заеба каквото не искаше, заеба каквото се случваше, прегря и двигателя започна да пуши,,, като предрусал се разхождаше на зиг-заг в стаята и се чудеше как да бутнеш температурата,,, сърцето биеше бясно и ти завит в собствената си параноя забрави къде си, забрави кой си, не си даваше сметка какво се случва... едно й също се повтаря винаги, изключваш телефона, завиваш се с каквото можеш и лягаш да спиш,,, свърши батерията, свърши днес, свърши утре,,, само малкото мигане и годзилата в главата ти премигваше така все едно никога няма да спрат, докато в един момент всички барчета се напълниха и отново на работа... усмихваш се на слънцето, правиш се на много арогантен прокашлящ поредната доза думи в някоя и друга закусвалня, дръпваш малко баничка с боза, правиш една разходка и си готов наново за пътя, продължавай напред по пътеката, истрии всичките ненужни текстове от машинката и вземи да избършиш пода, един неспиращ битовизъм взимащ и отнемащ ти всичко, а там някъде някой се вихри, следят се удари и се прасват филмчета,,, циничност, гняв, врътки със снимки само и само за да похабиш още малко време преди отново да заредиш батерията, бърз ритъм и още задължения, взема да се обръсна и да изкоча за по едно някъде, никъде, забрави ли ливадата с крайна поза, и не до толкова забравен миг, в едно броене на думи, задачи и гонитба с другия,,, гонитба която няма смисъл... е може би е време да се укротя да си пусна малко зона и да посетя моренцето, едно хале, една идея, едно неспираща илюзия за днес за утре, за препратка към стари дни и текстове... не върви,,, пусни си малко ритъм и забрави