зелената стена се е вперила в мен,,, малко насам натам, малко проверка, малко намек за това което е, сигурност ли търсиш или пълен хаос, усмихвам се... главата се завърта и се опитва да прогони параноята и мисълта която те плаши,,, какво очакваш батка,,, не гледай в чуждата паница и остани закрепен там на ръба на мониторите и на зелената стена, тя ми се усмихва, тя пък не знае какво, тя пък се обръща, през нали знаеш къде ми е... а твоята обица къде,,, кое е последното нещо което си закачил или което очакваш да намине да те види, слушам пробуждащия се град и препрочитам старите драсканици,,, мементота за едно отминало време, за един отминал миг, може би и заради това толкова държа да ги има,,, ранна пробуждаща се сутрин в плавен ритъм на някакво си ми решение, кой го е еня,,, я по-добре забъркай едно мохито и иди на плажа, там ще ти е по-добре, пътя, и топлата пейка, става ми топло само като си помисля и се усмихвам глупавото, днес се смея на себе си, смея се на глупостта си, смея се на мислите, смея на забързаната самба... отново тази налудничава усмивка,,, изглежда съм забравил да си пия хапчетата, а гръка звъни и кани на гости, предлага туби с бензин за едното виждане,,, защо пък не, нека малко самба и малко забързан ритъм, нали само той ме събужда от дългия сън и ме кара да прогледна и там се раждам, отново и отново и отново,,, страшния цикъл от страх и обич,,, лято е да му се не види... спокойствие под наем,,, отново се връщам в забравените сутрини, в спрялото, колкото и да не исках да бъде,,, сега като си помисля беше като отпуска, отпуска във спрялото само сега, взимайте взимайте пари пари... мда,,, поне онова изчезна... какво пък толкова зелените стени започват да се размиват и да ми говорят... захвърли всичко в реката и започни наново,,, започни от начало, забрави какво е било, рестарт под наем... хайде бе, лято е топло, гледай промоутърките и карай нататък по брега на морето... отмина потока,,, отмина забравата, отмина всичко,,, поредния автопилот търсещ нещо което никога го няма, стърженето на ъглошлайфа и малко работа тук и там, а ти не искаш ли да заминем заедно, да погледаме небостъргачите и да останем отвъд океана,,, не, грешно предположение правиш,,, препратки препратки, ритък ти требе брат, ритъм минаващ направо през теб и каращ те да затанцуваш, там някъде под слънчевата веранда и пейката на ръба до шосето,,, една гума, две думи, три гуми, вулканизатор, а сега де, за мене три брони и още много,,, да вземем да сменим всичко,,, хвърляй го в реката... край, пауза стоп, взрив, от къде, какво... замина всичко някъде там на края потока превключващ от един винил на друг,,, малко суитч нагоре, малко надолу,,, а вече го няма стърженето, кое да пусна каза,,, уоу мацко, две не видя,,, ехе, партито, партито и отново се връщаме към прибирането, магическото прибиране, как винаги стигам до този момент, пътуване, прибиране, а сега ще те снимам с твоята бутилка, хайде да пропътуване дълъг път и да се снимаме винаги с бутилката, безалкохолното пък се ни се смее, и вика деца,,, отново налудничавата усмивка,,, педерази... един диалох сам със себе си забравен под ритъма... налудчава работа рано сутрин... ново времева технология,,, ново затънтено движение, някво ново стара забравено аз... айде бе каква беше началната дума... а да и кой ли знае, може би още не му е дошло времето... е то това е то, тръпката
а да ша го караме като преди, всичко се повтаря отново и отново, намиг