колата бавно се носеше насред поляните,,, малко дупки малко ритъм, малко гориво в кръвта... или може би пък масло... кой ли знае от кой вид,,, може би по скоро би течало масло във вените ми от колкото бензин, само и само да имах някой гараж и една камара свободно време да зглобявам и разглобявам... сменихме гумата насред пътя разхождах се по асфалта все едно никоя кола не може да ме достигне... дръпнах едно кратко бясно снопче и отново потеглихме с малката жълта гумичка... беше забавно... какво като едвам едвам се тътрихме че и спукахме гума за втори път,,, голям праз, нали седнахме да хапнем и се разходихме малко някъде другаде, някъде далеч и не толкова далеч... та да пиша бях тръгнал нещо... кой ли знае,,, къде съм си забравил главата,,, някъде там до кирамисуто или както и да се казваше... тегавостта ме гонеше... аз пък гоних нея със синия цвят и смеха на хората около мен... какво пък толкова нямаше къде да се диша, но пък беше цветно, сини, зелени, червени липсващи шотове, какво толкова, една градинка една разходка и отиде коня у рекъта,,, отиде и си забравих главата на луната... останах някъде другаде,,, бях нпкъде другаде,,, главата ми пулсираше в бясен ритъм а водих вътрешна война със себе си да остана на крака,,, и накрая там някъде до стълбището,,, чаках вратата да се отключи, да спре музиката и намеря иглата в купата сено... рестарт пълен... цигарата догаряше в ръката ми, а на мен дори не ми правеше впечатление, нищо не ми правеше впечатлени,,, всичко онова заради което бих затанцувал и бих си вкарал малко нерви изчезна в сън... останах да сънувам там пред нощната картина с музиката идваща от врата и гайдата идваща от пейката, сега като си помисля в голям филм съм бил вкаран, но какво да се прави, след хиляда препятсвия и един сблъсък със себе си останах там да се радвам на картината и да си мисля че остават още няколко секунди,,, а то цигара след цигара,,, времето течеше, аз кибичих насред бясния ритъм и дори не трепнах... какво толкова има дни и дни, нали... или не... дай малко по напред да минем, да видим какво се случва там някъде зад бара и на сутринта да не помним какво въобще е станало... какво пък толкова,,, чаршафи, маршафи, вечерни приключение и непознати бутони... малко липсващи екрани, малка пицария на края на града, един открехнат прозорец на края на блока... имаше атмосфера, въпреки, гумите, бурдюрите и цупенето... какво пък толкова беше вчера, но все още ме кара да се чувствам добре, колкото и да бях спрял... поне рестартирах, всеки трябва да рестартира от време... рестарт му е майката

Докъде така?
Цупенето е опит да ти се каже нещо, но ти чуваш ли? Не, чуваш себе си само.
Така доста цупене ще возиш със спукани гуми. Смяната на гумите няма да смени цупенето. Другаде му е майката.
И с вечен рестарт само ще дочакаш смъртта, няма да решиш нещата.

ideq kakvo sa prepratkite... samo koito trqbva da mi se cupi, mi se cupi... vsi4ko si ima pri4ina

Все едно е кой ти се ц упи.
Казах само, че с рестарт не става. ТРябва да се подрежда по пътя.
Напоследък случайно ли в блога всеки пише как трябвало да обърнеш гръб на всичко и да рестартираш.
Да, трябва нещо си, но не това. Трябва да се отърсиш от излишните мисли и тогава ще видиш реално нещата. Това не е обръщане на гръб, това не е рестарт... или на български започване отначало.

А ако разбирам тук какво искаш да кажеш, просто си фанал нещо случайно, за да продължиш напред. Но това си е твоя глупост, няма да се меся.
Рестарт не му е майката, даже не му е бащата. Да го в бащата!

restart e metafora za druga hava, ne e za novo na4alo ili ne6to podobno, ama hi4 ne e

Е, не е трудно да не разбера.
Мисля, че точно това целиш и явно си успяваш.

dori az ne ponqkoga ne se razbiram... vsi4ko e potok, koga go ima koga q nqma