Постинг
17.05.2009 15:50 -
баркод
приплетени линии, страх от звука в главата, параноя наяве... стоп на музиката, дърпане на един миг,,, спирка на едно застинало място,,, слушалките боботят и спират докато бавно си ям вафлата... не ти трябва много, не ти трябва и колко знае колко малко... претенции накрая на града в едно замряло пробуждащо се днес... обаждане късно вечер, обаждане рано сутрин, кога забрави края на така наречената песен, може би забрави кой си, може би забрави какво си... надписи невиждани, и прозрачни се изпречват на пътя ти, спираш за миг и музиката те завладява, оцветява сивото чакане и бързането за някъде... къде отиваш,,, какво мислиш че те чака на края на пътуването... отново захапвам вафлата и услаждам работата, колкото да мога да мога преглътна чая и ето поредната опаковка заминава към хладилника, малко ориз от вчера... малко хладна вечер и теория за конспирацията... телефони светлини, града е пред теб... хип хопъри си проправят път към сцената рапирайки,,, къде бе, оставете ме да сърбам поредното алкохолно и да търся нещо където никъде го няма... прегръдки, виртуално нереална обич, радост на децата, които израснаха пред мен, приказки за този и онзи,,, хлад някъде там на върха на града,,, съзтезания и пъркащи двигатели,,, малко бърза закуска, киснене в тоалетната пробуждаща нереална глътка живот,,, искаща те там на така познатото място, винаги се връщам назад към пътуването към прибирането,,, а какво става, какво ново около теб, е винаги ли ша ми го задаваш тоя въпрос... защо пък не, нека птичето да се храни от ръката ми и да не се притеснява че мога да го направя на пилеяко задушено... какво толкова някъде там цветът се връща, нъкъде там цветът изчезва след една пералня, и някъде там схемите в главата ти за бясна сутрин профучават като наелектризано желание,,, търсещ обаждане в нощта, получаващ обаждане в нощта, хората около теб ти дават всичко и ти взимат всичко,,, без тях си за никъде,,, изтъркани барове и протрити камъни, напомнят за това което ще бъде,,, а ти намираш капка радост на най непознатото място, поръчките продължават да се освежават и да търсят правилния цвят, да не, черно бяло, мисъл немисъл,,, има ли значение, загреби малко портокал от торбата и направи един шеикър на края на реката... може би морето идва, може би въобще си нямам представа какво става, но пък какво толкова, утре е мистерия, вчера е история и ти захапваш днес и не го пускаш, колкото и да му се иска го зграбчваш и му казваш никъде няма да ходиш и така забравяш за дима, за шума, за разтраканата предница... какво толкова огледай се в очите на другите и намери какво се случва... отговорите за предварително готови, само трябва да погледнеш детаилите на баркода
Няма коментари