Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2009 19:32 - мисъл без смисъл
Автор: 313c7r1cn0153 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1081 Коментари: 2 Гласове:
0



всеки го е страх от самотата, всеки търси, някой, на който да може да се оплаче, да си каже каквото му е легнало на душата,,, но там някъде на брега на океана, на края на линията, на последната крачка от пътеката,,, там някъде на края на света,,, оставаш само ти и никой друг, и в този момент всичко изчезва, изчезва днес, изчезва утре, изчезва и вчера и оставаш само ти и машината тракаща в съзнанието... машината, която не може да те спре, машината, която ти говори и те открива,,, там някъде на брега на океана... поглеждаш хоризонта сам самичък и откриваш себе си,,, може би заради това самотата е решение, самотата е отговор, самотата е всичко което някога си търсил и тя ти дава всичко онова от което си имал нужда... самотата ти говори тихо и те преоткрива, преоткрива кой си, преоткрива какво си,,, преоткрива целия ти свят... момент на самота, момент на разбиране, момент на разбирателство... поемаш дълбоко въздух и се опитваш да откриеш къде свършва морето и къде започваш ти,,, отговори на въпроси на които никой не може да отговори, отговори на въпроси, които никой не е питал... знанието скрито вътре в теб чакащо правилния момент да подаде глава и да ти разкаже всичко онова което искаш да научиш за себе си, знанието, което те освобождава... ожвобождава те от желанията ти, от мечтите, и от всичката надежда и мисъл разхождащи се напред назад из главата ти... цифри, планове, ненужна информация, всичко хваща пътя и те запраща на края на вселената, там където принадлежиш, там където винаги ти е било мястото, там където можеш да бъдеш себе си... и в този момент обръщаш глава и деня те връхлита,,, ненужния шум, ненужния крясък на днес те изважда от транса и те вкарва отново в сивия филм, сивия филм на днес... или по скоро синъото небе,, облаците и кръжащите птици,,, рано сутрин гледаш птиците от терасата и се заглеждаш ту на долу ту на горе... и в главата ти звучи музиката на вчера... забравил утре,,, играещ си на няма смисъл в тези думи, играещ една забравена игра там някъде насред пустиняната от облаци и прах... набиваш едни спирачки, за момент присвиваш очи и се опитваш да достигнеш до момент в който баланса те връхлита, отваряш широки очи и разбираш всичко, разбираш безкрайния хоризонт и безкрайната маса от блокове, бетон и стомана,,, града е сравнително сив рано сутрин, сравнително тих,,, там някъде в ранната сутрин откриваш себе си,,, пускаш леко музика и закусваш на ръба на самотата, която е всичко за теб... самотен вълк или не... самотно безкрайно чувство на опит да заплетеш амалгама от прежда и коприна... някакво странно абсудрно чувстово,,, парадокс,,, всеки ден, всеки час... спираш в един момент, поглеждаш нагоре и небето те привества,,, не знаеш кога, не знаеш как, всичко е изчезнало, всичко е спряло за секунда,,, а пред теб се появяват образи, напразен опит да надминеш утре, напразен опит да разбереш днес,,, а там някъде тъпата патка се събужда от сън и се чуди какво да облече,,, винаги ме е разсмивала, винаги ме е карала да се чувствам някак странно... навън кръжат облаци,,, май ще вали... излез и се разходи из дъжда докато хората тичат към вкъщи,,, защото в дъжда, в празната улица откриваш всичко онова което винаги си търсил,,, откриваш една скрита тайна в клатушкаща се бутилка проправяща си път към канавката, откриващ един малък бонбон захвърлен от поредната какафония, игра на мисъл без смисъл... може би някой друг път



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. viki02 - Като те чета...
07.05.2009 14:43
нямаш желание да живееш.
Ако не ти се живее, а мястото ти е някъде там, тогава защо си тук? Никой не те е принудил.
Така или иначе тук не можеш да съществуваш, ако не избереш живота. Ежедневието, възмоностите, които дава, забавленията. Човек не живее, за да страда.


Тъпата патка трябва да е обръщение от любов.

Не знам, защо изчезна забавният ти тон, но явно не се съобразяваш с другите в открит двубой на мисли, така че те оставям да се пънеш като магаре на мост и да си пишеш, каквото искаш.
Само подкрепям идеята си, че те четях, защото имаш талант да пишеш смешно.
цитирай
2. 313c7r1cn0153 - tuh
09.05.2009 21:53
sanq naqve idva i si otiva, tova e proklqtieto na daydream-a
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 313c7r1cn0153
Категория: Лични дневници
Прочетен: 464588
Постинги: 203
Коментари: 281
Гласове: 429
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031