Постинг
06.05.2009 19:32 -
мисъл без смисъл
всеки го е страх от самотата, всеки търси, някой, на който да може да се оплаче, да си каже каквото му е легнало на душата,,, но там някъде на брега на океана, на края на линията, на последната крачка от пътеката,,, там някъде на края на света,,, оставаш само ти и никой друг, и в този момент всичко изчезва, изчезва днес, изчезва утре, изчезва и вчера и оставаш само ти и машината тракаща в съзнанието... машината, която не може да те спре, машината, която ти говори и те открива,,, там някъде на брега на океана... поглеждаш хоризонта сам самичък и откриваш себе си,,, може би заради това самотата е решение, самотата е отговор, самотата е всичко което някога си търсил и тя ти дава всичко онова от което си имал нужда... самотата ти говори тихо и те преоткрива, преоткрива кой си, преоткрива какво си,,, преоткрива целия ти свят... момент на самота, момент на разбиране, момент на разбирателство... поемаш дълбоко въздух и се опитваш да откриеш къде свършва морето и къде започваш ти,,, отговори на въпроси на които никой не може да отговори, отговори на въпроси, които никой не е питал... знанието скрито вътре в теб чакащо правилния момент да подаде глава и да ти разкаже всичко онова което искаш да научиш за себе си, знанието, което те освобождава... ожвобождава те от желанията ти, от мечтите, и от всичката надежда и мисъл разхождащи се напред назад из главата ти... цифри, планове, ненужна информация, всичко хваща пътя и те запраща на края на вселената, там където принадлежиш, там където винаги ти е било мястото, там където можеш да бъдеш себе си... и в този момент обръщаш глава и деня те връхлита,,, ненужния шум, ненужния крясък на днес те изважда от транса и те вкарва отново в сивия филм, сивия филм на днес... или по скоро синъото небе,, облаците и кръжащите птици,,, рано сутрин гледаш птиците от терасата и се заглеждаш ту на долу ту на горе... и в главата ти звучи музиката на вчера... забравил утре,,, играещ си на няма смисъл в тези думи, играещ една забравена игра там някъде насред пустиняната от облаци и прах... набиваш едни спирачки, за момент присвиваш очи и се опитваш да достигнеш до момент в който баланса те връхлита, отваряш широки очи и разбираш всичко, разбираш безкрайния хоризонт и безкрайната маса от блокове, бетон и стомана,,, града е сравнително сив рано сутрин, сравнително тих,,, там някъде в ранната сутрин откриваш себе си,,, пускаш леко музика и закусваш на ръба на самотата, която е всичко за теб... самотен вълк или не... самотно безкрайно чувство на опит да заплетеш амалгама от прежда и коприна... някакво странно абсудрно чувстово,,, парадокс,,, всеки ден, всеки час... спираш в един момент, поглеждаш нагоре и небето те привества,,, не знаеш кога, не знаеш как, всичко е изчезнало, всичко е спряло за секунда,,, а пред теб се появяват образи, напразен опит да надминеш утре, напразен опит да разбереш днес,,, а там някъде тъпата патка се събужда от сън и се чуди какво да облече,,, винаги ме е разсмивала, винаги ме е карала да се чувствам някак странно... навън кръжат облаци,,, май ще вали... излез и се разходи из дъжда докато хората тичат към вкъщи,,, защото в дъжда, в празната улица откриваш всичко онова което винаги си търсил,,, откриваш една скрита тайна в клатушкаща се бутилка проправяща си път към канавката, откриващ един малък бонбон захвърлен от поредната какафония, игра на мисъл без смисъл... може би някой друг път
нямаш желание да живееш.
Ако не ти се живее, а мястото ти е някъде там, тогава защо си тук? Никой не те е принудил.
Така или иначе тук не можеш да съществуваш, ако не избереш живота. Ежедневието, възмоностите, които дава, забавленията. Човек не живее, за да страда.
Тъпата патка трябва да е обръщение от любов.
Не знам, защо изчезна забавният ти тон, но явно не се съобразяваш с другите в открит двубой на мисли, така че те оставям да се пънеш като магаре на мост и да си пишеш, каквото искаш.
Само подкрепям идеята си, че те четях, защото имаш талант да пишеш смешно.
цитирайАко не ти се живее, а мястото ти е някъде там, тогава защо си тук? Никой не те е принудил.
Така или иначе тук не можеш да съществуваш, ако не избереш живота. Ежедневието, възмоностите, които дава, забавленията. Човек не живее, за да страда.
Тъпата патка трябва да е обръщение от любов.
Не знам, защо изчезна забавният ти тон, но явно не се съобразяваш с другите в открит двубой на мисли, така че те оставям да се пънеш като магаре на мост и да си пишеш, каквото искаш.
Само подкрепям идеята си, че те четях, защото имаш талант да пишеш смешно.
sanq naqve idva i si otiva, tova e proklqtieto na daydream-a
цитирай