Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2009 03:54 - образ
Автор: 313c7r1cn0153 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1004 Коментари: 2 Гласове:
0



запрятам ръкави, пускам кафе дел мар... облгам се назад и дърпам една дълга и провлачена приказка за това което се върти на белия лист и отвъ него... не знам от къде да запоначна, не знам защо шъобще ми е да започвам... образи минават през главата ми, чувам звъненето на работния ден... чувам децата играещи си до градината, чувам гласа на образа... така познат... така отпускащ,,, може би това е музиката,,, може би съм само аз, само в един образ откриващ всичко... един чист образ... радост или може би мечта... или може би всичко онова което ти идва на ум когато се прибереш късно вечер, кой ли знае,,, дъжда напомня за забързания вятър и идеята да си навсчкъде другад, но не и там където си,,, цигара в тоалетната те праща другаде... забавения ритъм на така истърканото съзнание... повтаряемост, грешка, протегната ръка пешеходна пътека, спри... пътека, миг, съзнание... дим пропускан бавно от устните... минута спокойствие,,, намиращо се някъде на края на пътеката,,, поглед вперен в свършващият ден,,, слънце прокрадващо се зад голямата сграда, страх, желание, мечта, сън, реалност... поеми дълбоко дъх и забрави,,, може би баса се скри някъде за д завесата, може би ти избяга някъде,,, може би бутона за нагоре спря да работи,,, може би... и... спри... тук и сега... какво... не ме разбираш... виждам само съня ти и малката мечта завряна там някъде до стария сандък,,, сандъка на желанията,,, миг умора, миг самота, миг само за теб,,, миг за всеки друг... време протакащо се между пръстите ти като пясък в забравена сапунерка чакащ да бъде хвърлен на плажа... чакащ да бъде отведен там където никой не стъпва... там където е останало само пейката, чайката и чашата сода без нищо напомнящо за теб и мен... образ... отрезняващ, завладяващ,,, образ... миг,,, утеха... глава забита в раменете и забравения звук на нощта напомняща за себе си, без смисъл, без желание,,, просто така,,, басс, само той ми трябва... преплитащо се заклинание прокрадващо път към теб и мен, заклинание скриващо всичко останало, заклинание оставящо те извън рамките, извън образа, извн всичко останало, няма гравитация,,, тя никога не е имало,,, забрави, спри, поеми дълбоко въздух и помисли... хвана ли си,,, не ми вярвай какво говоря,,, не вярвай на никой, чети по гримасата, чети по езика на тялото,,, примерно хвани за момент този молив, завърти го, завърти го там... виждаш ли нещо,,, едва ли... сега забрави въобще какво съм се опитам да кажа... вдъхновение забито в края на една безсънна нощ... безсънна нощ с причина,,, причина образ... причина следствие,,, знам какво се крие зад ъгъла,,, или може би... кой ли знае... спри се там някъде в нощта... загърби всичко онова което ти е на глава, хвърли си ключовете, хвърли си портфейла, хвърли си телефона... и поеми дълбокия нощен път... страх ли те е... тогава се гръмни... стоп, пауза... не остана какво толкова за казване... образа проникна някъде там във мен... страх ме е от него, страх ме е от това което прави с мен, страх ме е... а какво пее твоята душа... какво виждаш в образа на днес,,, какво прочете напоследък... промяната е нейзбежна, само подобрението е по избор,,, това го видях днес на едно местенце... странно е как разни реплики ми се забиват и не мога да не ги забележа,,, като малките пешеходни пътеки там някъде забити до малката уличка... а ти как си мой човек ме питаш ти... какво да ти отговоря,,, какво да направя... избора остава в теб и зад теб... има ли го, или не... има ли значение... когато оставаш там в безсънната нощ без сън, без обич, без желание,,, само миг... замислен, спиращ мига, спиращ забавата,,, роботизирано и механизирано... здравейте,,, абе я фащайте пътя и не ме търсете повече,,, но после идва утре, идва сърбежа там някъде на края на луната... която пък седи и ти пречи да заспиш... някога или кой ли знае кога ще останеш там сред есенния ден, ще подадеш ръка, ще се усмихнеш и всичко ще спре... ще запечаташ образа и ще си тръгнеш,,, издишай, броенето тече, няма време, кога въобще се е случило това... нещо недойзкано ли остана... какво... помисли добре... превърти няколко пъти шайбата... някъде там в есенния ден те чака образа



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. viki11 - Мъка по плажната любов и надежда да ...
25.04.2009 10:42
Мъка по плажната любов и надежда да запечаташ някой ден новата?
Ох, всички това искат. Още не си изтръскал пясъка.
Чувството ти за хумор продължава да липсва - това, което аз харесах. Не е въпросът да го пишеш, а защо го няма.
цитирай
2. 313c7r1cn0153 - ni6to nqma ve4e
26.04.2009 01:18
vsi4ko iz4ezna nqkade
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 313c7r1cn0153
Категория: Лични дневници
Прочетен: 465312
Постинги: 203
Коментари: 281
Гласове: 429
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031