крачка назад, крачка напред, две крачки назад, три крачки напред и така... познатия хаос, познатото сблъскване със себе си... добре де по-лесно е когато само говориш... и все пак и ти знаеш това което аз знам и ти чуваш рано сутрин влака, минаващ покрай покрива,,, а на теб ти остава само онова измислено чувство... измисления сблъсък мевду теб и теб,,, измислената драма на днес и забравеното желание от вчера... ако трябва да седнем да ти обясня това онова на чаша чай, без да се притесняваш какво е онова и какво е това... ако искаш мога да дойда и да разреша пъзела в главата ти... не си давай много зор, недей да търсиш ключа в купата дено, където дори няма ключ... не се сблъсквай със себе си и престани да се опитваш да нагласиш всичко... нали знаеш че за всичко си има време и място,,, там някъде на другия край на реката, те очаква така забравеното чувство... смени цикъла, завърти глава и забрави, запали цигара, почакай малко, повикай малко... но не се оставяй сам себе си да спреш в миг, в който няма спиране... за къде си тръгнал... огледай се и в миг всичко спира... буцата в гърлото ти изчезва, остава само миг,,, сутрешно слънце, малка усмивка и тежка глава след бурна вечер... и какво друго ти трябва... би ли искал да имаш нещо повече от тази тежка глава и лъчите на пробуждащото се слънце... мисля че не,,, там се спираш, там се усмихващ и всичко придобива едно друго измерение,,, едно друго извъртане на днес и заспиване на утре... всичко винаги е било при теб, до теб, но те е страх да отвориш очи за да го видиш,,, страха те забучва на ъгъла на малката кутиика и те рита продължително, докато не се окопитиш, не отвориш очи и не видиш че е само едно малко грозно дете, което всъщност не може да ти направи нищо... ти си този, който сам се завира в ъгъла на стаята и започва да се крие на ударите на едно малко дете... сега направи крачка напред... остани така усмихната и осъзнат и не се оставяй да бъдеш въздействан от някоя и друга картинка или идея скимнали ти... какво толкова, нали имаш сутрешното слънце, светлините на нощта и тежката глава... повече трябва ли ти,,, не,,, само ти си въобразяваш нещичко грешно на дъното на бутилката от газирана вода... вдигни глава и не мисли,,, погледни на страни и се усмихни на миновача,,, а понякога се скрии от сянката на падащата звезда... малък разговор здрасти здрасти и до тук... не би... или би... какво пък толкова... знаеш къде се крие съществото живот, знаеш как някой хора не спят по цели нощи и нямат време да се спрат в ранната сутрин... а там, тя ти се усмихва и те кани за по чай в сутрешната умора... какво пък толкова,,, живееш в сънищата и сънищата живеят в теб... погледни пак настрани и забрави

Не е проблем, че ти чакаш някой да ти организира живота , а ти да си останеш непотребен. ПРоблем е, че заразявате и околните с това и хората стават тъпи и контролируеми пионки.

Жалко, но трябва да ти го припомня. ПРеди година беше доста забавен. Сега си сух. Нямам претенции, просто ти давам информация. Няма за какво да ме замеряш с камъни, че съм ти дала оценката си, дори без заплащане ;).
На мен лично ми липсва това настроение от преди.

И съм против дори това, че ти стига само това, което си ти. Хубаво е да се започне от там, но в никакъв случай да караш хората да стават заклети егоисти, те и без това са затънали в тази помия.
Въпросът е, че на теб тези писания ти помагат, но на тези, които ще ги прочетат въздействат по друг начин. Щом въздействаш трябва да пишеш с мисълта, какво ще стане с тези, които го четат.
И все пак, аз също бих си го написала като за себе си, но в момента само коментирам чужд текст с това, което забелязвам.

Щом ти липсва забавното, значи нещо в живота ти си е отишло. Това имам предвид. Да си го върнеш, ако се сетиш какво е.

spokoino, hit-ovete ne sa tolkvova mnogo, i broq promiti glavi 6te e dostata4no malak. iztarka se na4ina, iztarka se cikala

vij kraq na http://www.youtube.com/watch?v=_pyPlKYBwpY
tova ne e opit za promivane na mozaka i naglasqne na vazdeistvieto, tova e izqvlenie, pismo, poem-a ako 6te6... no v nikakav slu4ai ne e opit za promivane na mozaci ili natrapvane na ideologiq, kakto e primerno politikata