започвам го за втори път това чудо, поредната инсомния последвана ос стабилни обстоятелства подплътени с малко смях и нощна снимка... бягството... нека да обърнем малко повече внимание на бягството, ти как го разбираш,,, като отърваване, като страх, като начин да решиш неразрешим проблем,,, а какво би се случило ако разрешиш абсолютно всичко, здрависате си ръцете и решиш да напуснеш, тогава, тогава това какво би било,,, крайгълен камък, с много други такива около него... като малко нощна снимка докато вървиш дългия път към вкъщи... твоя начин, или познатия път... кое би избрал... вървиш по този път всеки ден и всяка нощ, знаеш какво може да те очаква, знаеш какво се крие зад ъгъла, цялото ти съзнание работи на автопило в полу заспало пияно надруса но състояние и казва, булка тука наляво, тука направо, чай чай вземи тоя завой наляво,,, а ко речи,,, чакай малко че ми се доспа, карай направо и ша го докараме по някакъв начин... дългия път към дома, дългия път към така добре познатото... палиш музиката обръщаш едно голямо,,, оглеждаш се... но, поредното но, вечното но и ти знаеш кое е това но, чувстваш го всеки ден, усещаш го всеки ден, обръщаш му гръб всяко сътрин, затваряш очите си пред него... запалваш цигарата и се обвиваш в дим... не бъди такъв, не бъди,,, усмихни се , всичко е поредица от случки и събития... и... кажи ми... дори и да знаеш механизма,,, дори и да подушваш деня,,, какво от това... кажи какво,,, всяка вечер заспиваш с една единствена мисъл, всяка заспиваш в собствения си филм,,, докато си навън, докато се разхождаш, докато пикаеш... малката мисъл дълбаев съзнанието,,, малката мисъл ти казва, абе ей смотльо та ебат манафите, недей ми се обяснява точно на мен... и тогава идва голямото но, измива ти се и отпива от бутилката... не ти трябва да го мислиш много преди да знаеш какво да направиш и все пак, колко пъти ти се искало да го зграбчиш и да му кажеш, кучко падаш на дъното с мен и да го захвърлиш през мантинелата в дерето, и тогава какво би станало,,, главата ти се завърта,,, мисълта продължава като на игра на шах,,, абе я недей много да се обясняваш, пии едно голямо и после второ трето там до скарата в двора, посмей се хубаво и колкото и ното да ти стой до теб и да ти се присмива, дай му едно наздраве и му намигни казващ му без думи какво ще му се случи... без глупости брат... знаеш днес, подаръка днес, липсващото вчера и непознатото утре... какво пък,,, драсни един бърз ред... и забрави, продължи цикъла, продължи танца на ръба на острието и се засили към ръба без да го мислиш,,, и там някъде те чака то, така непознатато чудо, спасяващо те, изцеряващо те... и тогава там някъде в нощта уличния музикант вади саксофона и започва да свири твоята песен на една непозната улица в един непознат град... оглеждаш се и всички планети се изравняват оставащи те да бъдеш ти... и така заслушан в музиката сядаш до музиканта и вадиш тромпета и в ритъма създавате мелодията на новото днес и забравеното вчера... а утре няма значение, запечатани в мига на подаръка, днес