а там мутрата ми говори в нощта, говори ми мъдрости, говори как всичко може да се промени, говори ми като най близък човек, се познава само по работа... може би никой друг не би ми казал такива неща и това определя моето старо аз, и това помага да кажа чао старо аз... днес отново си спомням нощта, празната улица, черната котка, малкия сладолед и курвата... а там някъде си проправям път и аз, въртим далавери... бързи пари за няколко минути... старо аз, какво щеше да стане ако се забъркал още повече с мизерията и интернационалната врътка,,, какво щеше да стане... и до днес си задавам този въпрос, старо аз от много много отдавна... чао старо аз, заеби и погледни напред, празната улица, телефонния разговор и заобиколния път насам и натам... всичко отново и отново се повтаря в главата ми, а днес се засичаме и се подминаваме като непознати... старо аз как си... нещо променило ли се е, нещо станало ли е по различно, един разговор в нощта с един непознат, едно малко чудо в кутия за теб... нали съм ти разказвал за чудесата, идват ш малка бляскава кутия и се чудиш какво да ги правиш,,, до момент в който не откриеш пътя за вкъщи, новия път за вкъщи... чао старо аз... умри там в някъде на дъното на канавката и повече не ме търси,,, няма вече какво да ти споделя, няма вече какво да ти кажа, вземи се гръмни и забрави... но знаеш ли, все пак само празната улица, шума на радиото... малко обикаляне, малко работа, защо пък не... стига зарязваме всичко, стига толкова врътки, стига толкова обръщане на това, което никога не би откриел... здравей днес... а ти какво правиш... как я караш,,, нещо не ми харесваш... не ми харесва как гледаш всеки ден, нещо в очите ти не ми допада, вземеш леко да се промениш, и твоето време да те захвърля ще дойде,,, какво чакаш, поредния чудноват разговор късно през нощта, отново чакаш непознатия да те осветли малко и да хвърли малко светлина над утре... не не, няма на къде,,, не можеш да откриеш новия път към вкъщи... пътя е изчезнал някъде, останаха само нощните светлини, обикалянето посред нощта и търсенето, търсенето на непознатия... все си мисля, някоя врътка няма да се отрази зле, някоя и друга проява тук и там, една малка разходка до там и до тук,,, днес, няма да те чакам дълго време да се осезнаеш на кой свят си... няма да има повече забавяне, и ще обърнем по едно в нощта... а нощните светлини продължават да ти напомнят за утрешния ден... а ти стоиш с замаяна глава и пушиш рано сутрин поредната цигара, опитващ се да задавиш днес