Постинг
06.03.2009 14:31 -
объркано
и днес, отново отваряш очи, тавана си е все такъв какъвто винаги си е бил,,, картинките се сменят бавно, слушаш стария албум и отново мислите преминават през главата, опитваш се да си направиш план, да нахвърлиш нещата за вършене, опитваш да постигнеш това, ко оето стой там до теб и ти се усмихва,,, но някак отказващ да мислиш, му теглиш една цигара в тоалетната и продължаваш все така както е било,,, премисляш свойте собствени истини, истини които остават такива и не се променят като константи, които забити там някъде на дъното на чашата ти напомнят кой си, а ти кой си наистина, има ли значение, дали някога ще разбереш, или само се оправдаш за да намериш път напред днес... днес е поредния ден,,, в главата ти преминават мисли,,, преминават главоблъсканиците на деня, и се опитваш да намериш правилната пътека, но все там някъде ти убягва нещо, нещо иска да се скрие от теб, нещо иска да не ти достав, това което толкова дълго време очакваш и желаеш, защо... защото така трябва да бъде, защото идеята и желанието са само начин да продължиш напред... не чети това, обърни на друга страница и продължи напред в днешното ти забързано аз... вчера се прибирах и случайно вървеше 300 по пътя за вкъщи,,, една определена сцена, една сцена която разкирваше ограничението на всеки един днес... ограничението да правиш това, което трябва според обстоятелствата,,, според законите на днес... законите които те убиват, които изпиват твоето аз... законите които те обричат да си всичко това, но и онова, което наистина си... причината винаги е било правилното желано решение, което колкото и да ти се иска не можеш да достигнеш заради обстоятелствата, а какво би направил един свободен човек,,, забрави с какво се занимаваш, забрави какво биха казали хората, забрави какви са нормалните човешки норми,,, забрави въобще какво е било някога... какво би направил ако беше свободен, и отговора се появява там някъде в нощта,,, всичко друго но не и това което трябва... би се разходил сред дърветата до тихата алея,,, би седнал за малко и би забравил за всичко,,, не, не се опитвам да избягам от всичко,,, опитвам се да накарам всичко да избяга от мен... има начин, стига да намериш правилните думи и средства,,, има някакъв перверзен начин, който би дал спасение, свобода ако щеш, някъде там на края на алеята се крие твоята истина... може и да не е най красивото нещо, което си виждал някога, но си е твоя и трябва да я пазиш... тя определя това което си, тя определя твоето днес и твоето утре,,, тя ти се присмива често посред нощ когато обезумял се опитващ да заспиш, но те гони инскомния,,, тя е цялото ти изопъчено същество, такова каквото наистина трябва да е,,, нямаш избор, приеми я и не бягай далеч от нея,,, по-добре я приближи и се опитай да я опознаеш,,, защото ако успееш да се научиш да живееш в хармония с нея, може би... само може би ще започнеш да намираш по правилния избор... а истината е че правилен избор няма, мда просто няма... от теб зависи да направиш собствения си избор, собствено си решение правилно и да го бетонираш за да остане такова,,, зад всяко действие се крие причина, следствие... разбереш ли каква е причината, оставаш една стъпка напред,,, пренебрегнеш ли я,,, тогава директно развяваш бяло знаем... а каква е твоята истина
Разбира се, че има правилен избор. И ако познаваш себе си и обстоятелствата добре правиш този избор, който е възможно по-правилен за теб. И от него зависи бъдещето ти, от правилния избор, направен въз основа на правилното познаване на обстоятелствата. Или го можеш, или казваш, че го няма.
А да бетонираш можеш всяка некадърна постъпка, за да изглежда вярна. Тя не е резултат на познание.
цитирайА да бетонираш можеш всяка некадърна постъпка, за да изглежда вярна. Тя не е резултат на познание.
2.
анонимен -
electric
06.03.2009 23:48
06.03.2009 23:48
ei du6a, po4vame da se razbirame
цитирай