и ти стоиш там , чакащ , мислещ . вятъра повява , усещаш го в косите си , по кожата си . ти си там стоящ на брега , пясъка в краката ти , мислълта в главата ти и си мислиш че нищо няма смъсъл , че нищо не може да те достигне , че нищо не може да те псре , цигарата догаря , клаксон на кола те приканва да се събудиш от съня наяве , качваш се и забързваш нанякъде и ти незнаеш накъде просто се радваш на разходката с теб е някой незнаеш кой , той прсото стой до теб и кара накъдето му види погледа , спирате , поглеждаш към заобикалящия те свят , слизаш и тръгваш , накъде , незнеш . защо . същият отговор , краката те носят , а ти просто си там , чакащ дремещ радващ се на полъха на вятъра , който сякаш ти напомня че си жив , кой си ти , кой съм аз , забрави за нормалния клиширан отгожор "аз съм аз" много добре знаеш че това не е отговора , всичко е доста по различно , от няколко готови узречение , нещо в теб те кара да мислиш така . нещо в теб те кара да направиш следващата стъпка , а ти си там на брега на морето гледащ и се радващ на заобикалящия те свят . колко ти трябва за да си добре , малко от всичко , малко от нищо , или малко почеве или много повече , ти единствено знаеш . музиката звучи в ушите ти , каде си ? какво те е довело тук , какво кара така осезаемо да чувстваш вятъра , отново няма отговор , отговори ... искаш ли ги или си осъзнал че е по добре да не ги знаеш , ти си сам , сам самичък и няма нищо друго което да попрече на твоето аз да се чужвтва като единствено като неповторимо , мислиш ли нещо може да се промени , че нещо може да те накра да сепреместиш от това място , че нещо може да те промени , или може би искал да замениш "нещо" , с "някой" , има ли значени има ли начин да проемниш себе си , има ли начин да излезеш , изход , къде го търсиш , намираш ли нещо близко до него или просто си доставяш удоволстив със заместители , който ти дават нужната излюзия , сядаш на стол изникнал от никуде , и за момент всичко спира , ти си сам , единствен на това място , няма кой да ти каже здрасти да те поздрави да те попита каквото и да е , ти сам със себе си искащ да бъде единствено попитан и разбран от самия себе си в делириума създаден от пустоща пред теб , и в това търсене все повече заъваш във въпросите провокирани от вятъра , вятъра е всичко което те заобикаля и нищо друго не може да го замести , ритъма , ритъма е все още в теб , ти го носиш в себе си и той те носи в него , какво всъщност става , кой си ти , кой съм аз , можеш ли да ми кажеш , тук идва другия готов отговор "незнам" и това не е ли единствения универсален отгожовор , отговор за всичко за всеки , за теб за мен за това което искаш да знаеш . и не е ли той най добрия даващ всичко и нищо . всичко и нищо да завъртя ли оше един въпрос около това всичко и нищо ? усмихвам се , правя една бърза глътка от чашата , съдържанието й ме пробужда и ме кара да се успокоя , отдъхвам си , нищо вече не е толкова трудно всичко е малко или много по лесно по приемливо и така намирам собствената си утеха в чашата , какво всъшност пия , собствената си забрава собствения си отговор собствената си утеха , незнам и ти стоиш там