седях там на масата... лоша новина, лошо сервирана истина... лош край на непознат край... седях и не исках да повярвам... идеше ми да заровя глава и да се скрия в ъгъла като малко дете... истината, истината която скрита в ъгъла стоеше до мен и ми се присмиваше... сочеше ме с пръст и се гавреше с мен... а аз присвил очи я погледнах и се скрих в съня,,, сънят наяве докато гледаш с големите си отворени очи,,, сънят който някъде далеч, някъде невидимо минаваше през очите ми,,, слънчев ден, мивашащи хора,,, поглед вперен към така чакания момент... искаше ми се да извикам, да признавам си,,, да признавам си по-дяволите... да така е,,, да така е мамка му, не ме мъчи,,, знам, знам... знам... стига истината е в лицето ми,,, стига... стига... и в миг покрих всичко,,, изчезна някъде, скрих го, някъде там, както винаги правя, когато изпадам в безизходица, в поредната изкуствено създадена драма... поемам дълбоко дъх, отпивам една голяма глътка и паля цигарата... крия изкривената физиономия в дима, плътният дим, който винаги ме спасява, спасява ме рано сутрин, спасява ме късно вечер, плътния дим, който ме обгръща и като пелерина скрива всички онова, което не е нужно дори да се споменава,,, ела до мен приятелю... ти искаш ли една цигара,,, нямаш ли нужда да изплачеш това и онова и да го скриеш в дима,,, нямаш ли нужда... имаш, знам го, знам това, което те дълбае някъде вътре,,, малкото животинче прокрадващо си през гънките на мозъкът ти... недей да го мислиш, не се оставяй на шума... винаги ще го има,,, винаги ще е там, ще те дебне и като малък досадник ще ти се присмива и ще ти казва това което най малко искаш да чуеш... истината... да тя боли, да тя те кара да се свиеш на кълбо и да чуваш само шума на климатика и тракащите клавиши,,, спомням си за съквартиранта, за онази хубава вечер, за цветните вечери... цветните вечери изчезнаха, цвета изчезна... остана само сивото, но като се замислиш сивото е сравнително добро, смеска между черно и бяло,,, не може само бяло или само черно, по-добре да е сиво... идеалната среда, но пък защо да е само черно, бяло или сиво, не може ли и малко цветно тук таме да има... много добре знаеш отговора, знаеш го от край време, знаеш го и отговора те човърка като плъха в мозъката ти... човърка те и те кара да търсиш черния екран, да чакаш чудото, много добре знаеш това, чудеса се случват постоянно и навсякъде, но и предполагаш че сега не им е времето, предполагането е майка на всички преебавки казваме често... и да така е... така е мамка му... луташ си главата, блъскаш я наляво надясно и се надяваш да си прав, това е единственото нещо, което те крепи, предполагането,,, а то до голяма степен е равно на надеждата... на лъча светлина там някъде, който те води по време на пътуване... пътуване, светлина, схващаш ли идеята,,, не знам нареждам потока по някакъв странен начин, може би алкохола силно повлиява на начина по който се чувствам, може би... предположения... седях и си повтарях, проклятието на дейдиима, отново и отново... като малко животинче циклещо там на въртележката,,, гонещо някаква невидима цел, някакво невидимо парче сирене и надяващ се някога да го стигне,,, надяващ се то да се появи най накрая пред него, заради усилията му, заради целия труд, който полага за да върти гадното колело в което е вкаран,,, колело да... колело... отново и отново и отново... повтарящи се мигове, повтарящо се чувство, повтаряща се грешка,,, повтарящо... а ти поглеждаш назад и си казващ,,, ах мама му стара,,, да ама не,,, както съм ти казвал, всичко се случва по възможно най добрия начин,,, иначе опакото би било да ти се случи нещо за което в никакъв случай не би бил подготвен да посрещнеш,,, може би това е което всички филми с връщане назад във времето се опитват да покажат, но им липсва малко идейност за да го изтъкнат достатъчно добре... може би... а съня стоеше там,,, минаваше през очите ми, беше до голяма степен странно, до голяма степен нереално,, до голяма степен истинско ако щеш,,, беше всичко онова което някога си чакал, облегнат, печащ се на слъце, а пред теб това което очакваш да видиш,,, но не,,, странни съвпадения странни решения... толкова странни и съвпадащи, че чак си казваш,,, е мама му, това няма как друго ядче да се получи ако не е предварително решено... мда, думата е предварително решено тази е думата за деня,,, а на теб какво ти остава, да гледаш съня наяве с широко отворени очи и да бъдеш някъде другаде, да живееш някъде другаде, да бъдеш всичко онова, което би могъл да бъдеш,,, да... издишвам тежко и се замислям за малко сън,,, може би да,,, може би не,,, какво е всъщност значението, когато да може да е не и не може да е да... заради това сивия цвят и дъжда скриват всичко останало и измиват среднощните мисли... заради това, стойш и продължаваш да предпологаш, заради това харесваш сивото и дъжда,,, защото колкото и да искаш малко цвят, знаеш че той играе карти с истината и обсъждат политика там рано сутрин в кръчмата,,, а ти стойш отстрани на прозореца, гледаш ги любуваш им се и знаеш, че няма как да седнеш да поиграеш карти с тях, защото в момента в който влезеш те се шмугват в нощта и отиват да намерят нкой друг малоумник, който да дразнят и който би им се вързал, поредния малоумник като теб,,, поредния излъган, подлъган или просто прекалено отчаян,,, поредния,,, знаеш ли... сънят беше хубав,,, там беше всичко онова, което имах нужда в момента и може би на проклятието може да се гледа и като на провидение, като спасение, зависи кое свободно място в театъра ще заемеш,,, театъра колело, който постоянно се опитва да ти покаже някоя нова сцента, някой нов скетч от днес или утре... сънят е спасение и убииство едновременно,,, вперил поглед в провидението, касапския нож бавно минава през плъттна ти, а ти се чудеш да се усмихнеш ли или да изревеш от болка

Но смятам, че ако посрещаш нещата, които идват неочаквано, за които не си готов, и не ги заобикаляш, всичко ще е наред. И ще имаш жадуваните цветни дни. При теб звучи точно обратното. Страх те е да живееш. Понякога така ни приучават родителите. Но рано или късно можеш да се научиш да правиш, каквото ти решиш. ДА взимаш решения, да носиш отговорност.
Може на пръв поглед да го правиш , но ... има и втори.

i vse pak ima nqkolko gledni to4ki, i vtori i treti i 4etvarti i peti,,, ima tolkova mnogo variacii, 4e ne bi mogla da si predstavi6 kakvo e v glavata mi, kakvo e v glavata na daydreamer-a... kakvo 4uva, kakvo use6ta... kak jivee
p.s. pif sled rabota ne mi se orazqva dobre, trqbva6e da karam na rusko rnb i pop...

Опитай да съкратиш гледните точки с най-важните, пожали това вътре в теб, ще го разбиеш. Взимай само тези, които са ти необходими.

za da zaobikoli6 pravilata, trqbva parvo da znae6 pravilata... toest trqq da si tro6i6 glavata