и боядисах стените злени,,, поядисах цялата стая зелена, там някъде в нощта,,, не знам как го реших, не знам как ми дойде тази идея... взех четката и боята и пребоядисах всичко... малко промяна и един нов цвят, който да ме успокояша, да ми дава мира и да ме кара да забравя за всичко онова което не искам да си спомням, пуснах си тихо музика, припалих цигара и се облегнах на стената, зеленото стоеше все така красиво пред мен... а цигарата догаряше в ръката, от страни стария касетофон бучеше отпускащи тонове,,, седнах на земята и придърпах пепелника до мен,,, погледнах през прозореца... телефона извъня, поредното късно обаждане, вдигнах слушалката и захвърлих телефона през прозореца,,, трясъка от счупване и разпадащо се стъкло наруши тишината,,, прозореца се свлече на земята и навсякъде разпръснаха малки парченца от него... останах седнал, облегнат на стената... продължих да пуша и да гледам зелената стена, почти тревисто зелено... беше ми толкова удобно на земята вперил поглед в стената, че не исках да помръдвам,,, най накрая мига, в който оставаш сам със себе си в празната стая, музиката и цигарите, които вечно пушеш, не ми взимай този миг, остави ме там да стоя пред зелената стена... няма нужда да бързам днес,,, или ще го карам на загасена лампа в празната стая, или ще предпочета да се разходя и да погледам малко сивия град, който ме убива, убива повече от което и да е друго нещо,,, може би бих боядисал и целия град... бих махнал билбордите и псевдо знаците, които очакваш да се появят зад ъгъла и да ти посочат правилната посока... вчера бабката се развика на момчето, все едно беше излязла от някой филм и прорукуваше толкова истински... чак аз повярвах, или по скоро ми се искаше да повярвам, представих си как сяда до мен и ми разказва за това което ме чака,,, но не... остави ме сам да си блъскам главата,,, може би само на много спешни случаи обръща внимание... колкото и глупаво да звучи повярвах на това което му говореше, а най големия майтап беше че и гангстерчето загуби ума и дума, не можа да отвърне и една едничка дума... кой поредното доказателство че чудеса се случват тук и там... само трябва да можеш да ги отсяваш и да разбираш намека, също както онази сутрин, дядото започна да ми говори за пушенето,,, трябва да си добър слушател и да игнорираш това което не трябва да знаеш,,, но покрай всичко онова което ти се каже все ще можеш да измъкнеш един малък детайл, който ще те спаси някой ден... дали се побърквам... това е перманентно състояние, дори няма смисъл да питаш,,, и така поредната доза красота е готова,,, не не говоря за нищо свързано с текста, не се впрягай... някакви други минималистични нещица се въртят на грила... минималистика,,, само нея... и нищо повече... намиг,,, не мерси няма нужда от десерт

О, зеленото е моя цвят. Открай време.

i moq i moq,,, samo da mi vidi6 tapeta,,, mnoo mu se kefq