Постинг
14.01.2009 19:08 -
цигара в тоалетната
телефонен звън късно вечер,,, малко обаждане след края на продължителните празнични запой и разходки... дойде време да седнем да запалим едно наргиле и да се забавляваме без да оставяме много пари по масата... седях късно вечер на терасата и се оплаквах за щяко и нещяло... за какво друго за близките освен да им разправяш колкот ти е тегаво... имах време вечерта, минах през няколко блога на приятели и непознати,,, някой се бяха се раздвижили разказващи за новата година и какво им е на сърце, други които най много чакам да се размърдат оставят духове в нощта, не отговарят по непринудените пътища, а не върви да се обадиш и да кажеш хей какво става,,, както миналата година... тогава беше странно, беше забавно, беше естествено... миналата година, сериозно се замислих какво е било най хубавото през тая година, минаха ми няколко неща през главата... и все пак най непринуденото, най естественото нещо, момента в който наистина се чувствах жив остава пътуването... онова два часово пътуване през което имахме време само за нас, през което време никой не ни пречеше... остарявам, знам го усещам го... опитвам се изкуствено да се самоизлъжа и да излъжа заобикалящото ме, но истина си е истина, независило колко черна, бяла или сива е... тя стой там смее ти се, а ти седиш на фотйоила и я търпиш, знаеш че не можеш да й се развикаш, знаеш че не можеш да й посегнеш, знаеш че по никакъв начин не можеш да я промениш, тя е това което е, или я приемаш или си блъскаш главата продължително в стената и не можеш да заспиш... малка тънка усмивка,,, само ако можех да махна с ръка и да променя това което не мога днес... а трябва време, но то те притиска, стиснало те е за гушата и ти се присмива докато с другата ръка те блъска в корема за да ти покаже кой кого... и така, издишвам дълбоко и се запътвам да запаля цигара в тоалетната,,, облегнах се на стената и пуших, премислях едно, премислях друго... и продъжавах да се набирам на цигарата... изпуших я и реших да лягам, спомних за другите цигари по чуждите тоалетни, за отминалите дни отново,,, това трябва да си го чувал,,, миналото остава назад, нямаш си и идея за бъдещото, но имаш днес... останалото не мога да го допреведа като хората, но какво да се прави,,, сутринта подпалих към приятели,,, ранните гостита са хубаво нещо,,, гледахме малко сериалче, седнахме направихме си обяд и продъжихме да циклим походова игрица... релакс работа,,, защо трябва да се наливам до късно вечер, когато мога да готвя рано сутрин... е тая вечер ми идват добри идей,,, това ша си го поръчам на керамика и ще си го окача на вратата... та така... малко уморено, малко заспало, малко релакс и ох майко... едно чудо не мога да догледам като хората, как да е, захвърлена мисъл, захвърлени бутони, захвърлен редактор,,, може не остарявам, може би всъщност хората около мен ми влият... кой ли знае,,, аз си имам да оправям една мазаница, и доката не успея да почистя като хората, по-добре да стоя надалеч от това което е около мен, по-добре и още как, като се замисля имам повече от една мазаница да оправям, но както вчера прочетох, чудеса се случват и в един момент всичко се преобръща... колкото и да го мислиш, колкото и да се бъхтиш, нищо не може да ти помогне така, както една секунда, както един миг, истинско усещане, истинска непринуденост, истинско чувство, захшърли гримасата и да я подкараме ей така на едно наргиле и една цигара в тоалетната... и тогава, тогава може би нещата ще се наместят по някакъв магичен начин, и не не ми казвай че няма такова нещо като магия,,, всъщност тя е навсякъде, в теб, в него,,, в така забравената пътека,,, дърпам стари трикове, слушам провлачена морчиба,,, какво друго да ми роди акъла в такъш момент, и сега какво ще правиш... чакай... чакай... знам
