събуждаш се, главата те боли, не ти се става, почваш да се извиняваш сам пред себе си и да не искаш да ставаш, но знаеш че няма начин, искаш да си разбиеш главата в чекмеджето на главата, но надигаш глава, пушиш една цигара и се запътваш по задачи,,, и то в ранната зимна сутрин... поне от студа се събуждаш бързо... филма върви пред очите ти,,, а реалността избелява... и те скрива от мръсотията и кишата наиколо,,, електрическо ежедневие, хапче в бутилка, един сън една мисъл, един свят, едно друго място само за теб, без да има кой да ти досажда,,, вземи си и ти едно хапче, давам ги за без пари, обърни с мен едно там някъде в нощта, и за момент дори не си помисляи да препрочиташ написаното, ти знаеш за какво става дума, ти знаеш какво къде се крие, ти знаеш,,, или поне ти се иска да знаеш... а до тук е нямало едно нещо вързано на края на реката, там седи лодка и лодкар, те те водят на края на реката и стъпваш на едно земя, на един нов сън, на една нова мечта... а на втория ден от новата година правим дрифтове и бъркаме пътя... хубаво ранно прибиране след циркове, панайри и лапдансове, електронно ежедневие, обръщаш се натам, обръщая се насам, а къде жевееш ти, може би, не знам тая сутрин ми дойде в малко повече обикалянето, може би мозъка ми замръзна, и банката ми го натика,,, или по скоро автоматичната машина,,, припев... електронно ежедневие,,, ох мале мале, подай ми един аспирин и нека да се върна на земята или може би една цигара с едно алкохолно... тюх... еми какво да се прави, като за ранна сутрин с малко спане, горе долу, защо трябва да го измислям, че и да го пресмятам, че и врътка да има, няма далавери, няма хапове рано сутрин, има само малко музика, нет и хора от даскало... да бе да,,, то се видяло че ша се цикли до дупка... отново и отнов, бутилки късно вечер, работа рано сутрин, до кога така бе брат, да вземеш да откажеш цигарите, да понамалиш алкохола до степен битов алкохолизъм и да заживееш там на юг... малка схлупена къщичка и никакви адреси, макове и прочие, след първата седмица ша търсиш кабел като ненормален ама какво да се прави, електронно ежедневие,,, позволен наркотик, който не виждаш не усещая, който е плюс минус, чакай да го измисля... е айде няма да е днес, ти нещо ха ляво, ха дясно, спокойно брат, ударната група поема от тук... мда късна вечер, или ранна сутрин... мачкаме и правим смях колкото да сигне за една закуска, и по добре не се оставяй на мацката във ъгъла, защото после падаш и правиш смях за този и за онзи... и не сядай на ръба, и недей търси монети по пода, ако не искаш да се изтърсиш като чувал с картофи... пфууу много падания станаха тия дни... ама какво да се прави, малки чашки и достатъчно алкохол с правилните хора... какво повече може да ти трябва за да почувстваш сшетлината на нощта... а електронно ежедневие, него не го пипай то те връхлита рано сутрин докато почваш да бродиш на реално, а не толкова

pi6a nai ve4e za sebe si i strannici, hi4 ne me gree koi 4ete, koi razbira i o6te po malko kakvo smqta za napisanoto.

Ami aide i az da ti kaja dzak i za mnogo godini. Neshto pozabravih postovete naposleduk no sega se zasilvam :)))))