стъпа на пода, огледа, бяха останали само няколко предмета, който да напомнят за миналото... то вече го няма, няма го и може би за по-добро... може би всичко е скрито някъде там, може би, ти остана да живееш там някъде, забравил и криещ се от шума и виковете,,, изтървах фаса на земята, не ми се случва за първи път, но този беше различен, този беше странен... живот под наем... нищо не е истински твое, нищо не е такова каквото изглежда, а аз в последно време се опитвам да се изолирам от шума на града, слагам слушалките и бродя по улиците, мислейки че съм едва ли не безсмъртен, музиката ти дава всичко онова от което имаш нужда, музиката ти помага да сънуваш наяве и точно тези картини докато бродиш по улиците са може би най истинските,,, пак ми се пуши, а съм станало преди колко малко време и дръпнал вече колко цигари, какво правиш майка,,, добре ли си, и ти нещо си се чалнал, и теб ли те побърква шума на града,,, разрешението, сложи едни слушалки и заглуши този шум, не ти трябва, не искаш и да знаеш за него, не ти и трябва да знаеш за него, не знам, отново не знам, за пореден път не знам,,, машинките сшетеха там в нощта,,, имаше смях и разпилени бутилки по пода,,, имаше всичко онова от което имаш нужда и все пак липсваше нещо, много добре знаеш какво липсваше,,, радиото отново те филмира още повече, може би щеше да е по хубаво, да се скриеш под масата и да не е еня за проблемите на другите, но когато близките стари познати имат нужда от помощ, как да я откажеш мамка му, всъщност може би ти си този който има нужда от помощ, всичко се случва заради една причина, но има напълно друга цел, не го извъртях правилно, но знам малко от малко за какво става дума и така, днес ме чака тя,,, днес ще се разходя, ще пуша отново някоя цигара в парка и ще гледам минувачите, отпускащо е колкото и да е студено, сутринта в парка,,, сутринта в парка може да те изцеди от цялата чернилка насъбрала се там някъде на дъното на чашата,,, един замах само трябва и чашата ще изчезне, но все пак нека стой и нека се забърква жълто зеления коктейл от днес и утре,,, ша си го пия малко по мако и ще се надявам че може би нкой ден, просто ще остана чиста вода, чиста и прозрачна,,, отнесох се отново, но няма начин, здраве да е и погледни напред, погледни това така красиво утро,,, погледни някъде там на дъното на чашата, прекалено е размътено за да разбереш какво още е останало за пиене, ръба, утрото, поглед вперен в събуждащият се град, е нека малко по по-лека да го караме ако е възможно или не искаш, не си свикнал да няма правила, не си свикнал нещо да не те притиска, не си свикнал... летището беше толкова пусто,,, летището беше най малко забавно, толкова много хора прибиращи се след дъъг път,,, толкова много радостни хора чакащи ги и празнуващи завръщането,,, а аз изчезнах бързо фанах такси в най голямото задръстване и тръгнах към уреченото място,,, валеше дъжд и беше хубаво,,, цял ден те дебнеше чувството на чакане,,, пихме по едно на края на света и после се засилих по други задачи,,, отново такси и задръствания,,, какво да се прави, имаше една мирна сутрин и една продължителна закуска,,, когато хората се събират всичко останало избелява,,, роден ли си и ти заспал,,, сънуващ и кривещ по странния размътен сън показал се там някъде на края на хоризонта, радващ и не разбиращ толкова много неща, криещ и не искащ толкова много неща, спиращ за миг да погледнеш малката витрина,,, не заглеждай пастичките, по добре да вземем една бутилка и да се постоплим малко, този път му изпуснах края,,, има толкова много неща и толкова малко едновременно и въпреки всичко оставаш там на края на вселената , забавящ ход на завойте и газещ в калта,,, дъжда, града, светлините на пощата, красива работа, студ впит в дрехите, желание за сън, желание за екран,,, оставащ накрая само с един душ... не ми обръщай внимание