първоначално докато пътувах насам си мислих за какви ли не заглавия, то не беше ултра, не беше какви ли не меланхолични глупости, но все пак в крайна сметка разбрах че е прекално меланхолично, заеби миналото, дай настоящето брат,,, и все пак не става, звъннах един бърз телефон, ти как би реагирал ако някой ти се обади посред нощ и ти каже ей брат айде да извърчаме... къде ма... малко хилеж и малко ненужни мисли, не нужни багажи, за какво ми е да се наливам до по никое време а кажи ми, достатъчно е един път за почивката, после вече се уливаш буквално, ох дори вече клавишите не нацелвам , ама пак има някакъш успех, въпреки всичко, ох сек клиента, неговата майка, пфууу ся и нета за една бройка да падне... повтаряемост на грешките, колко би било хубаво ако найстина би могло да се поучиш от грешките си, ама ей го на, повтаряш отново и отново като на някоя игрица,,, кой знае кога ша нацелиш правилния начин... отново се появи съня докато пътувах наляво надясно, отново се появи бялата фигура... това е съдбата на всички сънуващи посред бял ден,,, да сънуват и да живеят в един измислен свят, да виждат това което никой друг не може, това което на тях им се искаше,,, сега си спомням за думите на един сталкер,,, че не искаш ти да се промениш, искаш да промениш другите, и да само ако можеше, сцени прехвърчат през очите, принципи, ненужни помисли, ненужни действия, къща край морето, тиха сутрин,,, един чай и една цигара припалена на брега на морето,,, бялата мечта усмихваща ти се и ти кимаща, искарваща те от целия гнилоч на ежедневието,,, учиш се от грешките си и се опитваш да продължиш напред, но за нещастие всичко се повтаря отново и отново,,, знаеш целите знаеш принципите, знаеш кое къде как ще се случи,,, но в крайна сметка винаги се надяваш че можеш да промениш правилата, истината е че ти само изибираш играта,,, а тя се играе по строго определени правила, който не могат да бъдат изменени,,, колкото и да си блъскаш главата в опит да направиш разлика, толкова повече мизерията и мръсотията ти се изливат на главата,,, кой знае,,, нищо не е постоянно, всичко е относително, но някак нчкой неща може би никога няма да се променят, успчх да заобиколя никога по някакъв начин, така е брат, задаваш ли правилно въпросите, получаваш и желаните отговори, стига само да имш достатъчно информация за да я манипулираш, всичко е един възел от информация,,, може би някъде другаде, бих бил идеалния аналитик, кой ли знае... да ти кажа честно, играта на шах е правилен аналог, този път не е чак толкова объркано... времето се заоблачи, вълните се надигнаха, започна да излиза буря някъде там на хоризонта, а ти допушващ седеше на терасата и гледаше надигащото се облачно небе, погледна в страни и те засипа гадната буря,,, знаеше че идва, знаеше че си там, но въпреки всичко целенасочено се опита да останеш там за да видиш какво ще стане някак на пук, оракули, книги, копчета разпилени по пода, колко са красиви, като една надрусана мечта, като едно пиянско видение,,, може би определено ми трябва нещичко да се подсиля,,, може би, в някой друг ден, в някоя друга сутрин, ще изляза, ще съм загърбил всичко и ще е това, което най много може да те отпусне, това което си, това което никой друг не подозира, това което единствено може да те направи истински щастлив, тънка усмивка, каква според теб е разликата между щастлив и истински щастлив,,, отново си спомням за киселината, една от свободните хора, един от тези който знаят какво и кога да кажат, които могат да ти покажат какво може да е истинско неподсилено, нескрито, това което си, без пудра без грим, без намигвания и намеци, хората с който сядаш и веднага се разбираш,,, може би най много ми липсват тези хора, да речем не непорочни, но тези с който можеш найстина да си кажеш две приказки без нито една странична мисъл да ти мине през главата... незнайно защо или мое би знайно само тези хора радват, само покрай тези хора си жив... истински... а ти брат погледни, логченцето си върви някъде там и хората работят... здраве да е, репликата в която последно време ми се случва да казвам често, какво толкова... какво толкова ли... не искам да споря, малко или много границите са обозначени, само трябва да знаеш кога да натиснеш спирачка и кога газ, намиг от мен тази вечер и остани