завъртян сън, една вечер, едно желание, един принцип, една сцена... върти ми се от главата от както се прибрах,,, оставям малко гювеч за зяпача и продължавам напред,,, как се случи всичко,,, беше непринудено красиво и пияно най-вече, но беше хубаво, събрахме погледите минахме по фоайето и продължихме напред към музиката, пепелника и цигарите,,, днес се смеем и забавляваме с случката, но съвсем не беше толкова толкова забавно, имаше от всичко по-малко, имаше тъпо желание, имаше всички нужни обстоятелства за да бъде забавно и да има смях, но усещането от тази вечер ми е оставило горчилка на дъното на чашата кафе,,, сега като се замислям, може би направих най-точното нещо, може би пък не, може би много зависи от гледната точка, но това че още ми се върти в главата цялата работа и ми е нужно да я излея някъде, значи, че нищо не е било чак толкова елементарно, колкото когато го разказваш, нека да ти разкажа ситуацията от моя гледна точка страннико, музика, атмосфера, малко шеикър, пепелник, цигарен дим, продължителен разговор с намеци и блясък в очите, и все пак хубаво че беше ментовото наргиле да ме отрезви малко и да ми помогне да мисля трезво, колкото и чаяи да бях обърнал... беше странно,,, беше... не знам как точно да ти го опиша... беше като сцена от комедия, беше някак красиво смешно и забавно и заради мое би така ми се е забило в съзнанието и не може да излезе от там, продължителен поглед вперен и говорещ много повече от всичките изказани думи,,, беше мирно... спокойствието, което може да ти даде само един близък човек, отпускането да бъдеш това, което наистина си, може би това е магията на взаимотношенията, свободата в диалога и начина на държане, никакви маски, никакви скрити помисли, всичко се изказва, на всичко се отговаря и не остава нито една недоизказана дума, разбиране, желание, бързи мисли, никаква стратегия а само една стая с малко цигарен дим и италиански фон,,, отворени завеси, парти до вратата, погледи на хората сливащи се с нощната картина, караница от най непринудената, дори тая караница толкова много ми се губи,,, директна оферта, оферта моферта, кафенце и малко препечени филиики рано сутрин, и късно съобщение, час прекаран в забрава, час прекаран на друго място, един час, който не може да ти излезе от главата, елементарна емоция, елементарно желание и накрая напълно противоположното действие, ама то и заради това ми се върти цялата случка толкова време в главата,,, въпреки че ми е повече от ясно, че реагирах по възможно най правилния начин, без да създавам излишна драма и да пускам уот гоус раунд камс раунд, пусни си рефюджи и зацикли малко преди работа... ето казах си каквото ми беше за казване на може би не толкова правилно място, но все пак трябваше да се изходя някъде, а ти как я караш тия дни, поздрав за теб с ред хот и да знаеш,,, че момента остава там някъде, за някой е правилен, за друг не... а ти продължаваш напред, спираш се пред кучката, усмихвате се един на друг и продължавате така както виснаги е било, така както е най-добре