ето ви много бързи среднощни мисли на едно заспало дете... което върти глава наляво надясно и бърка клавишите, слуша отново и отново и отново това парче, което му напомня за толкова много хора, толкова много бързи спомени прелитащи там някъде във въздуха, птичка прелита до теб, облаците са тъмно сини, тъмно сини лещи там в нощта и една подарена усмивка, тъмен апартамент, пияна компания, смях зад гърба, мозък зад цялата сцена, параноя,,, гълго кафенце със сметана и един малък чай забравен за сутринта, изпращане по живо по здраво, така както трябва да е, секунда да се огледам... а готово,,, потока може да продължи по някакво или ненанякакво желание, разкажи ми, разкажи ми, за стената над прозореца,,, разкажи ми, разкажи ми за студената сутрин и за малкото канапе със боклуци навсякъде, една ужасно красива храна, чупена чаша, малко поразбурани бутилки, толкова много изпит алкохол, толкова много споделени желания, такъв разговор, такъв поглед,,, бих се засмял на себе си, бих се засмял колко съм объркан,,, жената в мен се развихря, двойна самоличност или мрънкащо създание искащо това което не трябва и знаещо въпреку всичко че всичко е наред, че не може да се получи по по-добър начин или по скоро зависи как ще го погледнеш,,, малко завъртян шейкър там в нощта и отново се връщаме на линия, продължаваме все така полу заспало с полу притварящи се очи, не послъгвам мъничко и все пак, хубаво че е хубавото парче да ме посъбуди малко и да ми напомни за сутринта, за вечерта, за искрите, за разления алкохол по кецовете, за кавгата, която нещо ми се губи, за неангажиращото отношение, а аз ти казвам тук и сега, искам да те ангажирам, но не, не ти толкова на готово подплътена играчка, колкото тази друга малка бутилка червено алкохолно там в нощта,,, ако тая вечер не ми се получат сравненията, то тогава кога, а е стига бе, среднощни разбъркани мисли, разбъркани с малко ябълков сок и канела и естествено червено алкохолно, колко беше а колкото много стана, събрани погледи, бунтарщина,,, малко накладено бунтче, малка поредна схема, малко поредно гадене, и малка поредна доза от пакетчето, и след това безсъние, намерени цигари, пушек до телевизора,,, пуснати пердета, една фигура седнала до теб, гледаща те, примамваща те, а ти криещ какво мислиш със смях и насочващ на някъде другаде темата, докато в един момент кодът не бива разбит, всеки може да чака, една, две минути, но все в един момент ще се изнерви, тая песен я въртя вече не знам за кой път, представям представям си аномалия... да аномалия красива странна различна, такава каквато трябва бъде, аномалия... там някъде на ръба на перваза до пепелника, ранно събуждане, разходка липсваща закуска, сбъркан разговор, сбъркан човек, объркана работа, среднощни или сресутрешни мисли преплитащи се в един малък микс от супа и невероятно,,, невероятна случка, невероятно движение, невероятно колкото и събуждащото се слънце, но и то е чудо ако го погледнеш от правилния ъгъл, представи си я, там седяща на стълбите гледаща те учудено както винаги, искаш да извикаш нали, искаш да кажеш, или по скоро само искаш да се усмихнеш и ти,,, защото няма нужда от думи, няма нужда дори от жестове, има нужда от пристигане до края... има нужда да откриеш малката тайна зарита вътре в теб, защото всичко е в теб, само трябва да го намериш