добре и се започна, тихо без да го знаеш, без да го мислиш... без дори да го разбираш... беше странно, беше... нищо, стоеше там не мърдаше, не искаше да говориш, защото момента, момента се беше забил в главата ти,,, беше забил образа, беше се забило желанието,,, беше каквото беше,,, знаеш ли нека се спрем и да поговорим...
-добре
-ко става майка
-нали го знаеш този момент, когато за момент времето спира, оглеждаш се и всичко е застинало, хората не се движат, тъкмо са отворили усти да кажат нещо или пък са закрачили на някъде, но са застинали насред улицата, на масата, на работа... всичко е спряло
-нещо не си добре, пак много си пил
-има нещо такова, не знам дали е от алкохола или нещо друго
-ти си збъркан
-ами ти
-аз съм си добре, ти виждаш замръзнали хора
-това с какво доказва, че ти не си по-луд от мен
-някак това е общо прието правило, нормалните хора не виждат застинали хора и не могат едва ли не да спират времето
-знаех, че ще кажеш нещо такова, предвидимо... огледай се, погледни хората, погледни изкуствените усмивки, погледни колко са забързани, сещаш ли се за аниматрицата, оная част с предисторията за роботите, прогнила ябълка
-да и
спомняш ли си как роботите работници крачеха в един ход докато отиваха на работа
-интро сцената, да
-сега погледни улицата около теб, погледни усмивките, погледни просяка, погледни бързо крачещият човек, погледни гълъбите ядящи трохи от земята, погледни малкото дете гонещо ги
-света около нас... и
-този свят напомня за същите тези роботи, за които ти казах... погледни действията, бързи, механични, без почти грам умисъл, сега забави кадъра погледни лицата, погледни статуите, погледни дърветата, замръзнали в един миг, все едно гледаш снимка,стой толкова изкуствено, няма нищо напомнящо на реалност, има нещо в атмосферата, в чувството на това заобиколени, нещо което ти остава вкус на всичко останало, но не и на реалност... схематизирани, програми движения, радост, обич, тъга обземащи те в определени моменти за да можеш да се чувстваш човек
-...
-аз поне така го усещаш
-ти си най нещастния без причина човек, който познавам
спомням си за онзи ден, когато пихме по няколко, беше всичко, което някога може да съм искал,,, замръзнала снимка от отминали дни,,, скъпи обикновенни спомени,,, режисиран момент, кадър пауза и малко ефект да има... едно време си мислих, че ако изпълня мечтата на всеки човек, живеещ в консуматорско общество ще съм щастлив... сега разбирам че предметите остават предмети,,, лъскаво украшение или скъпа кола, всичко се прави само и само за да истъкнеш на колко високо си в консумиращата маса... и какво от това,,, утре те блъска влака и край,,, и остават толкова много нещо, който си искал да направиш, но не си могъл, имам една мечта,,, само една, в момента всичко е един замръзнал момент, една замръзнала картина

Не да изпълниш, твоята мечта да изпълнят. Това ти е необходимо истински.
Зависи каква е.
МИсля, че е като моята.

tova be6e intro-to na 7-mi, prodaljenieto e prekaleno film