Постинг
16.11.2008 12:18 -
прозорец
дръпнах щорите, пуснах музика, направих топло мляко, и се излегнах назад, така както ми се иска, мда града е пред мен, с цялата си студена красота,,, зимата е хубав сезон, не бих казал моя сезон, а по скоро хубав сезон... всички хора се изпокриват, всичко живо се увива в дрехи и няма вече разходки до късно, няма вече киснене по парковете, има само топъл чай и легло,,, и някоя друга пусната печка, която да те топлу през нощта, но пък така ми е по уютно,,, а пък и колко е хубаво да гелдаш града пред теб, застинал в студената сутрешна мараня... това не знам от къде ми дойде и все пак какво друго ти трябва,,, едно топло мляко, един голям прозорец и всичките ти мечти са пред, виждаш ги през прозореца, усещаш миризмата на студ навън, оглеждаш се на някъде, хората бързат изпокрили се от студа, а ти притръпнал се разхождаш някъде там навън, мда, приятно е, не може да се отрече, разходката в студа е всичко онова, което ти трябва, за да започнеш деня иначе, някак накриво, но и някак направо... отново играя на думи със самия себе си, една приклещена мечта, там някуде на дъното на океана, светеща като малко забравено парче метал, чакащо някой кран да я извади наяше,,, отломка от кола, забравена на брега на морето, или може би отломка от твоята собствена мечта , забравена някъде там на дъното, на твоет собствено забравено от днес минало, което те кара да продължиш напред с други сили, да поемеш поредната доза въздух и да я издишаш срещу малкот отворено прстранство пред, освободено за да дръпнеш поредната доза цигара, звука ти говори, или може би говорят някакви други скрити гласове, може би ще е хубаво да спра да си играя с клавиатурата, какво друго ако не да се поспреш за малко и да измислиш най правилния бутон, с който така или иначе не можеш да свикенш, една игра на думи и едно желание да отидеш до тоалетна и работа