идеалната вечер, пълна тишина, пълна пустота, слушалките на главата и музиката в ушите,,, някога преди,,, някога преди бях толкова слаб, недоразбрал, свободен,,, а днес, седя и стискам прилепналата маска и правя физиономии, отхвърлен,,, и това е края, беше време, не може все така да продължава,,, не може за миг да спра, да погледна вълните, да остана там запечатан в този миг, радващ се на чудото, стига романтични приказки, сам разбираш думите, гримасите обърнати наопаки, казващи всичко друго но не и това което е пред теб, не... не, нека бъде така, това е начина на днес, колкото и да ти се иска,,, този миг запечатан в главата ти,,, морския бриз, минаващите коли, липсата на хора по плажа, липсвата на всичко това което е днес, за какво ти е, трябва ти само шума на вълните, песента на колите и забравената реалност, там някъде на брега на морето, едно друго днес,,, в една друга ера, в един друг стон,,, в едното желание да погледнеш на света с истинските ти очи, спящи дълбоко в теб,,, виждащи всичко това по един друг начин, виждащи разликата и приликата, виждащи всичко онова което остава скрито зад витрината,,, малкото невидимо дете там по прозореца ти се усмихва и ти казва остани така, остани и запази това, това което е в момента, това което изчезва в същият момент в който се е появило, някак чуждо и въпреки всичко, някак лично, нека да премахнем всичко това лично в тази книга, сценария тръгва в друга посока, небивала посока, спряна кола, чакащ човечец, усмивка в нощта и един път водещ на всякъде другаде, но не и в посоката аранжирана от днес преди малко... днес преди малко, какво мислиш за него, и би ли заложил всичко заради единия идеал, заради единия начин на мислене, начина на мислене дразни, и какво от това... днес нямаше големи алкохолни и все пак отново тръгвам към същата вълна, заради града ще да е, убеден съм, докато възможностите ти и кръгозора стигат до ръба на прозореца всичко изглежда иначе, но когато те изведат на терасата, света придобива друг външен вид,,, колко би било хубаво да си имаш голяма тераса, вместо едно малко прозорче, би било хубаво и въпреки всичко, някой ден... ти все с това се извиняваш,,, някой ден... даром, ключовата дума,,, даром, всеки иска всичко да е даром, всичко да е даденост, но когато тази даденост я няма, ти остава или да проклинаш и ридаеш забил глава във възглавницата... а само едно докосване измива цялата помия която сам си си забъркал,,, едно обаждане, един непринуден разговор... непринуден,,, това е може би по важната ключова дума,,, непринудено без трябва, без нужда, без глас, само с поглед и с една усмивка, стигаща за всичко,,, притварям очи, притварям сърце, затварям се с музиката и прегърнал възглавницата, кога друг път би ми се отдал такава възможност, кога бих могъл сам да си създам такава възможност, кога, ще спра, ще погледна нагоре, небето ще е там така красиво,,, малка промяна на картината и един нов кадър забит дълбоко в теб, приканващ те, искащ те,,, чувство, странно, нежелано,,, прокрадващо дебнещо те, и чакащо да дойдеш... може би нкой друг ден, в някой друг свят, в някоя друга мечта,,, в едно нереално днес... отворена врата,,, подадена ръка, една непринудена усмивка и всичко започва от там от където е свършило,,, а на теб какво интересно ти се случи днес

Нямам време да чета, наистина, но началото ... не се съгласих. Дори да навлезеш в порнографията на ежедневието няма край за романтичността. Просто си я скатаваш някъде скришом и си я подхранваш. Мисля, че романтичните натури са си винаги такива, дори когато лъжат себе си и другите, че не са. По-добре да сме си. Но пък и без ежедневието не може. Съчетаваш. Няма да изчезне блясъка на интимното. Има си време за всичко.

"pornorafiqta na ejednevieto" tova be6e dobro... trqq da ba4kam aide...

Ми на мен... един непринуден разговор. :)
другото беше бачкане