стой мирно спри се, там стоп, стъпка назад, не може така, мда... я помисли малко, не недей да гледаш какво става там някъде на белия лист, мда така е по-добре, определено започна да схващаш, мда най накрая... нещо малко по малко започна да се променя там някъде зад ъгъла на това познание... не не ... не така, определно започна да сващаш ритъма, мда това се иска от теб, малко покрито съобщение в нощта, телефонно обаждане, ядосан бакшиш и още малко от това малко съобщение... мда поглед навън през прозореца,,, мда малко мисъл за една съблечена мечта, не не си мисли нищо розово, става въпрос за друга врътка, някъде там покрита в стоп спрялото мислене, мда,,, нещо подобно или поне така си мисля... е добре все някога машината вътре в теб трябва да се поспре за малко  да премисли нещата преди да свърши това което толкова много му се иска, мда ,,,, това стига,, отворена врата, поглед зад гърба ти, разговор зад гърба и какво от това,,, дай напред,,, съблечена мечта, мда братко,,, това е то перфектното заглавие, а до преди малко си нямах представа какво да бъде, но ето я тя, съблечената мечта,,,, най накрая... както и да е облегни се назад, вдишай дълбоко, помисли два пъти,,, сега е момента, без никаква грешка право напред,,,, мда продъжава да бъде малко от малко тегаво но то така е, когато почваш... както и да е и такива дни трябва да има, не може всичко да е по мед и масло,,, а съблечената се е забила в съзнанието,,, кара те да го осмислиш, да го премислиш, да се усетиш какво всъщност ти казва... и малко по малко ти просветва в главатаи то така, мда мда,,, не върви много, объркан съм и още се нагласям кой знае още колко време ще ми трябва докато най накрая разбера и свикна, ако въобще ми бъде дадена тази възможност,,, мда три крачки напред преди следващата стъпка, някак не знам, но така може би е и по добре,,, свикваш малко по малко с едното, после идва следващото преобръща целият ти свят, кара те да се замислиш и да почнеш от нулата, и ти или се нагласяш по новото течение и продължаваш напред,,, или те изяждат акулите... мда нещо такова, опитвам да намеря загубения път и братко това мога да го кажа само на теб... кой знае дали ще те затрия или ще се реша да го оставя там някъде заритано под масата боклуци или може би,,, ще пусна ей така заради единия ексихибиционизъм, здраве да , важното е да се спра, да си изясня нещата пред мен самия и да спре да ме човърка това чувство, някакво там забутано, заритано... мда заритано,,, хайде хайде, да ти кажа нещо от сърце братко,,, акулите ми идват малко в повече, страшни големи акули,,, деня ме срещна с тях, но какво толкова,,, малко по малко нивото се покачва и не може само да седиш на стари лаври и да се заблуждаваш и твоя майстор ще се намери там някъде забутан под смеха зад гърба и под скритата параноя,,, мда мда... днес така както трябва да е, не толкова надъхано, не толкова самоуверено,,, не толкова спокойно, дори точно обратното, но и това трябва да стане, малко по малко катериш стълбичката, забутан там,,, под новия строеж... и в момента в койсто свикна, всичко ще е шест или поне така ще се надяваш,,, надявай се братко, надявай се там забутан в съблечената мечта, поглеждам навън през прозореца, релсите стоят мирно пред мен, а аз допивам количката и додърпвам поредната цигара... майната му, не се ядосвай, това не е нещо което трябва да се мъчиш да направиш, ето видя казах ти го в прав текст... най накрая. сега спи спокойно и стига ми мрънка в главата,,, виждаш ли не е толкова трудно,,, на всеки може да се случи и то се случва,,, всички са едни малки пораснали деца,,, забравили или поне правещи се че са забравили, но те не са,,, само така говорят... за всичко има време и място, за всичко има причина,,, някакво такова, не ме разбираш нали,,, ха ха ха малко понадигащо се аз, време беше малко от малко да се посъвземеш,,, все още и все пак,,, вземеш да почнеш да спиш нормално и да спреш да седиш посред нощите, чудесата се случват постоянно, дори това тук сега е криворазбрано чудо, вярваш ли, вярваш или не, така е,,, стига се мъчи и заспи малко дете... спи и сънувай съблечената мечта... мда там всичко е някак различно, защото всичко е оставено настрана, няма как да го кажа по друг начин може пък и да има но в момента не се сещам, как точно да стане, защото всичко е набрало скорост и няма да се дам толкова лесно да се посредствам поради една или друга причина, мда започна да схващаш,,, хайде малко по малко вдигни скороста,,, може и още по добре, мда може и да не е перфектния ритъм но все пак върши доста добра раобта, може би ще се засилим  малко повече там в съблечената мечта, която те прави това което си, спри, завърти глава, направи го по бъзо,,,, хайде пауза и наново, мда не можеш да стигнеш това колкото и да го искаш... има какво да те спира, може би след някой друг ден вече ще е друго, но днес,,, забиваш спирачката и го приемаш... мда няма друг начин... не може повече, дори на това трябва да си доволен,,, мда започна да го правиш... малко от малко с яко работа и по малко мислене и повече действия, напълно ли загуби ритъма,,, спри... забави забави,,, време е да поспиш поне малко от малко... иска се време,,, и времето е това което те натиска,,, нищо друго... няма смисъл да бързаш когато няма за къде и няма смисъл да се моташ, когато времето изтича по бързо от колкото ти се иска,,, та така,,, мисля че сам за себе си открих истината тази вечер,,, една малка скрита истина,,, в една болна глава

:)
Много интересно пишеш.