винаги ми се е искало да вярвам че деня се познава по сутринта... винаги ми се искало да вярвам че нещата ще са окей, винаги ми се е искало да вярвам в нещо било то и мега глупаво... сега седя облегнат на стола, чешещ клавиатурата и слушащ шума на вентилаторал, чекъра след малко може да мине, може и да не мине, няма проблем ще видим какво толкова има интересно в тая информация, нескафето привършва в чашата, наоколо шават стъпки... а аз съм се облегнал и се наслаждавам на тишината, открадната тишина, само така мога да я достигна... като малък неопитен крадец присмехулник се прокрадвам покрай хората и се опитвам да открадна малко от тяхната тишина, и когато я получа настъпва истинкси рай и малко арзнообразие,,, лапитопите сериозно ме привлича, цикленето и то ме привлича, всичко се завърта както е било, слуша ми се музичка, но може би е по-добре да се оставя така на шума на вентилатора... хубава сутрин, някой се прокашля и мен ме боли гърлото в последно време... кой знае какво се случва, разни хора разни събития, разни бутилки в нощта, мда така е то, изпращане, танци манци,,, грешни действия, нескафе рано сутринта и среща с тоалетната чиния, случват се такива работи, през цялото време... какво да се прави,,, а на мен  ми се иска да вярвам, да спра на ръба да забия поглед в бездната и й да й се усмихна, би било хубаво,,, би било хубаво там замразен в мига... а ето че всичко достига до край всичко все някога привървшва и те избутва до онова така нежелано място с бетонна стена в която блъскаш главата си обезумял от липсата на изход, а изхода може би е там някъде, само трябва да погледнеш наляво или надясно, от теб зависи. вяра, надежда и... ха... айде не на мен тия, дай ми само да цикля по цял ден и това ще ми е предостатъчно, някой друг на някое друго място ще се пренастроя за да ми се отдават и такива работи, днес тук, това е забранено, напълно табу спиращо те да вървиш това и онова, тестове , проби, парцали по пода... разлята вода и малко черно в бялото... едно чайче с малко лед и една мента за вкус... хайде дай да сръбнем по едно студено домашно чайче, колко по хубаво е от онова другото... може да си направим и палачинки, да седнем до прозореца и да се оставим на шума на колите отвън... липсва ми това,,, определено много ми липсва... но възможностите се появяват тогава когато най малко ги желаеш, а когато пристигнат на тепсия или не ги забелязваш или си прекалено забързан в търченето нагоре надолу че да разбереш какво ти е дадено... мда така е, дори и в момента няма какво толкова да се оплаквам, дори мога да кажа че това е съвсем нормално, добре де излъгах, но все пак докато ги има хроата е съвсем наред и в норма... мда така, иска ми се да знам какво става, и мисля че го правя до голяма степен... а сега... догодина може ще си взем билет ще отида на гости до верандата и ще пуша тихо там покрай новите улици покрай новия град, и кой знае може и въобще да не се върна, защо пък не... стигаш до една позиция разбираш я и после продължаваш напред... времето ме притиска, стъпките се прокрадват в ранната сутрин... това е едно отминало желание от един отминал ден и да време е да си ходя

Вярвай само в реални неща. В това, че можеш да се справиш, например.
Не вярвай в неща, които са глупави, например, че всичко ще се оправи. Наивно е.
Просто ще се оправи, ако го оправиш. Толкова е по-лесно да не се заблуждаваш. Ама като всеки ти повтаря, заблуждавай се, за да не видиш, колко е отчайващ живота! Ми да, отчайващ е, така са го направили, ама намери си място и карай. Няма изход лесен. И търси начин да се оправи, малко по малко. Всяко твое дей.......
айде да не удрям на гражданско общество, че ми писна. В чужбина го има готово. Лошото е, че никога не се получава да се махна, не знам какво търся тук, та са ме вързали.
Нещо не си на кех, рано работиш. Ми ... нормално.
Една усмивка за малко адреналин от мен :)
Само една. и хич да не ти пука
не че ти пука
лошо е само че пиклата пак пише, дразнещо е

tova be6e ranno sutrin relax party... nqma ni6to ob6to s depresii i pro4ie pro4ie, samo grabnah momenta