аре бе, ваща кожица, оставете ме да си слушам радиото... облегнат на стената, радиото бучи, клиента мига, ебало си майката и електронното ежедневие,,, затапил съм се, музичката бичи айляк, леко се поклащам на стола с ритъма, някакво нервно ми е и въпреки всичко намирам пътя през думите в главата ми, опитвам се да изкарам нещо поразлично, тука нищо не ми проверява за граматически грешки, здраве да е, по бутване по джоба, побутване по телефона, стари приятели в нощта, някакво странно, малко бира, малко жигари, малко пиян текен на живо, цветни нощи, обичам, заради тях живея, едно таски братко и трябва да спа, стига ми толкова бучене в нощта, трябва ми само черната клавиатура, монитора, кашона, слушалките... може би и една конзола, да намаля музиката, няма кучко, умри,,, някакъв сайт не излиза, бати електронното общество, вече ти го казах нали, пак замига, хора оставете за малко само да довърша пост-а, софията беше готина, малко имаше проблемни скино метали, но въпреки всичко избучахме, а сега почнаха новини, мамка му,,, ритъмчето избуча, няма време брат и така е по-хубаво, винаги ми е харесвало, дори не мрънкам, дори и не се хваля, така трябва да е, ауу, едно танцче не искаш ли мила, пътувахме там заедно в рейса, говорихме и се смеехме,,, беше някак отпускащо, единствения човек, който наистина ме отпуска, дори вече до голяма степен не ме притеснява гадния логър, рисковете на професията му вукали,,, еми какво да се прави, трябва да бъде запаметено това някъде за да се знае че наистина се е случило, а не е било само един летен сън, веднъж разбери, че всичко не може да се свърши толкова бързо, колкото ти се иска, всичко не може да се случи в най правилния момент, всъщност то се случва, но ти просто не го разбираш с правилното въображение, нали съм ти говорил за различните въображения, за това дето ти е по дефаулт вкарано за да можеш да правиш нужните преценки и онова другото, което те кара да се замислиш, това сън ли е или реалност, как да различиш съня от реалността ако нямаш възможност да се събудиш от този сън/кошмар,,, ти си брат,,, облегни се, отдай се на палмата и хапни един гаден таратор докато чакаш, по между другото може и да една снимка да си направиш с твоята кола, единствената кола, колата която ти дава живов, колата която те отпуска, колата която може би е единствената, която някога се е доближавала толкова близо до теб, толкова близо че чак те е страх да си представиш как това е възможно, случва се брат, през цялото време, докато телефона ти звъни, докато клиента мига, докато пиеш поредната чаша алкохолно, случва се и дори не вярваш как това е стигнало до теб, там забързана във вършенето на няколко 1000 неща едновременно, така си създаден така си скроен, хвани пътя и не се ебавай много много, представяш ли си ся анона да скапе, айде бе, стига ма проследявай не ти ли стига микрофона и камерата закачени на кичура от косата ми, параноя в един сив коктейл о тайни и разочарования, поръсен с капка обич и привличане, я стига такаво нещо не съществува, отказвам да го повярвам, може и за първи път да се октривам толкова много пред някой и да говоря за нещата, който наистина бих искал да свърша, заради това са виновни цветните хора, до голяма степен те ме пресъздадоха, радвам се че ги познвам, нали съм ти казвал, че хората те правят,,, щракане на пръсти, това няма да ми хареса и о да... сек, ся пък реклами, дайте ми едно лапи да си го накатеря с каквото ми трябва... пфууу, здраве да е брат, стига толкова логове за четене, една количка и една цигара за мен, а за теб,,, едно поздравче и едно моренце, тук и сега

ДА са ти живи и здрави приятелите и ти заедно с тях.
А за нас едно моренце, пържолки с мед и ананасово облекло.

ПИле шарено, пак не си ми писал. Драсни някой ред, помръдни се.