Постинг
03.07.2008 08:11 -
хубавите хора
преди малко минах през блога на един приятел... хубавите вечери, хубавите хора, хубавия цвят... мда така е... това е всичко и нищо на едно... след малко ша звънне някой ама здраве да е, малко то малко ша си дам свободата в едва пробуждащата се сутрин да се поразмърдам и да напомня за себе си,,, майната му брат, слизай и стига си го мислил, няма нужда, нови прозорци, ново бюро, поглед застремен някъде там и планове за едно и друго докато си мислиш че може да се получи както ти се иска, а през това време времето минава покрай теб на забавен каданс ти се усмихва и продължава напред а ти седиш там някъде забил поглед в клавиатурата и набираш се мощно на нея,,, да да, я кажеш дума и цък чао довиждане, повече няма да те видя, освен ако пак не нахалстваш, разни такива мисли, на едно ново място, малко объркани малко уплашени, амакакво да се прави, бъди или поне се опитай да бъдеш, това което е някъде там забито в съзнание, несъзнание, само гледай повечко да се набираш ив сичко е ток, трябвало да се случи това и това... абе брат забии, качи краката горе, забии малко олд не олд скуул далавера, отпусни се дръпни се назад, казах ли да вдигнеш краката горе, е добре ша ти напомня, абе врътни няква далавера, забии една лимонадка и едно голямо алкохолно, мястото е затворено ама на кой му дреме, има и други по-добре тая вечер няма да вали, а утре няма да е готино да се ходи на плаж, не ми се ходи на плаж, имам си стабилни причини, чакам само бг трип-а да ме хване и да продължа напред, а там някъде на гарата ми маха аптеката, ко става брат къде отиваш, с какво пак си се увъртял, лоша работа майка , много лоша, ама ти си знаеш, големият кожен куфар и целият живот завит в него, не ми се говори, смяна на мястото, смяна на града, заеби всичко и избягай и ако стане, супер, ако не стане добре дошъл в небитието на пропастта, музиката спря, с нея и мисълта, аптеката бягаше, беше се надрусал отново или поне така каза, кой знае, обратно на даскало, обратно на даскало, фрии стайл... нали знаеш, отпусни му малко края с намигване за лента с надпис внимание, знаеш ли,,, размиват ми се реалните истории с нереални сънища,,, някъде там, забито в съзнанието, съня, мечтата,,, няма да набутвам някви грозни клишета, глупаво е, абе дай назад, ръцете на тила и едно малко коктейлче... с малко лед с малко аромат, с малко сол, ох тая сол направо под кожата ми се пропива, малко или много лентата е там увързана и въпреки всичко,,, търкалят се някакви колелета полу сън, полу празна кутия цигари и една голяма палачинка рано сутринта... вечеви като миналата и мирни сутрини с облачо време предвещаващо дъжд, и разбира се малко гърмежи, затваряйте си прозорците и не дишайте, намиг, дрън та дрън та пляс, йоу, ша мина някой ден пред входната ти врата, ша ти метна за здрасти ша се изстреляме на някъде, има ли начин, има ли смисъл, има ли въобще някакво има, няма... глупаво завързани думи в нещичко дето и аз дори не знам какво е, заеби брат, заеби, просто заминавай и кажи здрасти на новото място, пожелавам ти да си искараш готини, благодаря ви хора че ви има и че оцветявате така вечерите, само цветовете и вечерта... и малко алкохол мноо ясно, хлъц... айде няма да мърдаш от там където си и бързичко ша преместиш мислите си за това, което го няма или по скоро го има... хората се връщат, хората заминават, и аз ша си гепя един билет за някъде и ша се разходя,,, само възможности да има, възможности и дни... и нещо друго по клише... дай да взема да свърша нещо, може да запаля една цигара, може да взема да оправя тая работа с разместените зони, та да видим, или поне нещо такова