нямам представа какво ще излезе от това... нямам представа какво ще се случи утре, нямам представа каква ще е следващата песен... сутринта беше тегава с малко сън след дълго въртене в леглото,,, поне малко от малко ми стана ясно че аз съм си виновен за положението, колкото и да ми се иска да обвиня хората около мен, е и обстоятелсвата имат някакъв пръст ама аз съм си предимно виновен, така слагам нещата пред мен си, да ми е мирна главата, а е да ми бучи камбана в главата всяка сутрин като ставам. многото свободно време в смесиха с липсата на алкохол води до затурмозени писания по цял ден. че как няма, имам да пиша толкова много, че не е истина... откъснах се от предишното аз,,, карам го по-малко нов различен начин, може би пък точно това исках още от самото начало... имам да казвам толкова много неща на толкова много хора, имам да свърша толкова много дела, но музата ме е напуснала, колкото и да ми се иска не мога да си направя устата и да покажа по някакъв по различен начин... поне нощта се върна при мен, харесвам я, и тя ме харесва, само нощните светлини и нищо друго, улиците са празни ти си сам, точно това което искаш, да си сам... желанията ми префърчат през главата постоянно, глупостта на хората около мен ме изумява, или по-скоро глупавите желание, може би и моето желание е глупаво,,, тази сутрин си мислех за обикновенните желания на хората... седеше в главата стереотипната нескашна истина, че желанията на повечето хора опират до  това да живееш на яко място, да чукаш яка жена и да караш яка кола, може пък и да не съм прав, но като се огледам така поне си мисля,,, пък аз,,, аз бих също се радвал на тия нормални неща, но някак по скоро ми се иска нещо повече, иска ми се да докосна небето, всяка вечер, когато луната се появи, поглеждам нагоре и ми се иска да премина границите на възможното, иска ми се да скоча през терасата, но не с цел самоубииство, а напускане на пределите на възжможното и отиване една крачка напред пред другите... тия дни масово се занимавам с литература, творби на различни автори, различни истини, всеки един говори едно й също нещо, не трябва да ограничаваш артиста по какъвто и да е начин, не бива да генерализираш това което се опитва да каже, и няма какво да му се ровиш в личния живот за да разбереш какво иска да каже, по добре се опитай да вникнеш между редовете, дори и привидно да няма нищо интересно, пък кой знае може и да няма нищо интересно... но все пак както пастернак е казал, всяка книга е живо същество, опитай се да я разбереш и да си поговориш с нея... не я оставяй на самотек, привидно непривидни съобщения летящи между нас по тънките неуловими вълни, а вече е лято и музиката се променя според сезона и нещата се повреждат, нещата се чупят, но някой ден ще намеря сили да ги скрепа някак, този ден може и да не дойде, но важното е поне да я има искрящата мечта там някъде в нощта със звездите греещи нависоко там горе, намигващи ти и те каращи да не спиш по цяла нощ, а може би делничния ден те е смазал и още ти се върти в главата, може и това да е, но по-добре помечтай за красивия миг там някъде на плажа, там някъде обаждане, там някъде разпознаване на теб, на това което си, не заради нещо кой знае какво, не заради това което се е случило, а просто ей така, заради едното битово чудо, а битови чудеса се случват, но не тогава когато на теб ти се иска

нескашна...
:)))

... Мога да ти изпълня 3 ж е л а н и я ... казувай...

da be da ,,, vervam ti