надусаният студент вечно ходеше на даскало недоспал с много халюзинации и пушеше през половин час в тоалетната по време на лекции... надрусаният студент ходеше на изпит без въобще да е спал... надрусаният студент не го интересуваше колко качествено си вършеше задачите, единственото важно нещо беше да ги свърши и може би това нещо го спасяваше и го буташе напред... когато халюцинациите спряха и малко от малко почна да се наспива нещата промениха своите стойностни, започна да мисли за това колко добре да свърши всичко, започна наистина някак да му пука и в този момент всичко се разпадна... мислеше си че робота който е бил едно време може и сега да го прави... нали вече веднъж се е получавало защо не и сега... но червената лампича почваше да мига и да нищо да не се получава... и разбра че само надрусан и полу умрял може да върши делата си... е да ама вече нямаше как... вече беше пораснал вече годининките му се отразяваха и нямаше как да оправи нещата по начина по който ги е правил преди... всичко се завърта и всичко се повтаря... а той седи там някаъде в нощта пие ром с ябълков сок и канела и се сеща за нея... винаги когато пие тоя коктейл се сеща за нея... и въпреки това да е някаква утопия той знае че като такава тя е само там някъде в облаците и никъде другаде... натиск и напрежение,,, трябва да ги има иначе се превръщаш в плужек, който не върши нищо по цял ден... нещата се променят, ежедневието се променя и ти или се настроиваш по него, или вдигаш яко температура и реанимираш няколко дни, разбиращ че зора дето си го даваш действа само отрицателно, че трябва по някакъв нов начин да заобиколи правилата и да довърши делата... здраве да е... това което е било няма да се върне,,, деня се променя, задачите също, начина по който да ги свършиш също... следите също се променят, тракваш ги и гледаш да мине в страни и все пак коктейла ноща, абитюрентите в нощта и спомените за същите събития преди години, някак приятно/неприятно носталгични,,, дай право напред и не го обмисляй много... нещата всъщност са точно както преди, само трябва да го осъзнаеш и наистина да не си даваш толкова много зор... само трябва да караш точно както преди и всичко ще е наред, приоритети батка, приоритети... и по-малко цигари да не вземеш да ритнеш бъкърчето от много систематика и небивалици... ша си запаля едно наргиленце и ша си отдъхна с няколко дена отпуска... само да дойде време за такова нещо... много неща за вършене, малко време и недостатъчно обстоятелсва... няма значение, харесай хубав подарък за батката и му пожелай всичко най хубаво, от сега нататък идва тежката част... пък за някой може и да не е толкова тежка... няма усмивки има само привидни фалшиви жестове