стана ми нещо като навик, след работа да сядам надетската площадка пред нас и да пуша докато слушам музика... стана ми навик да се изразявам пълно без да одрязвам половината работи които са ми в главата, стана ми навик да говоря любезно... и то само заради смяната на режима... да ти разкажа ли за детската площадка... прибирам се късно вечер, сядам пускам радиото и паля цигара... целият квартал е тих и мирен,,, музиката си върви, цигарата догаря... а аз смуквам поредната доза дим унесен  в мисълта си... някакви там глупости... всичко започва наново, стреса, опита да запомниш всичко... желанието да се справиш с едва ли не новото предизвикателсво... а после отвряш прозореца, запалваш нова цигара и си казваш, какво пък толкова важно... няма смисъл нали... не мисля че има някакъв смисъл, но пък когато портфейла ти изтанае и почнеш да звъниш наляво надясно да си търсиш парите и да сиакш заеми разбираш че няма начин... и да това няма смисъл в момента в който ти портфейла ти е пълен, но за да стой така пълен трябва и да има недоспиване и стрес... заворен кръг, ако не ти харесва може да умреш... детската площадката... едната вечер както си пушех, група деца,,, бяха си тиинчета, но все пак на акъл ги прецених на деца... асампшънс, асампшънс, стереотипи,,, не може без тях, но пък може да се възползваш от тях и като в игра на шах да караш хората да местят фигурите там където ти искаш... капани, капани, това е то всекидневието... и та както си пушех унесен в транса на музиката, в тъмното се приближиха децата и започнаха да се кикотят в момента в който видяха прокрадващата се светлина от догарящата цигара... бях я вече полу изпушил, стегнах си багажа и станах, минах покрай тях докато те се кикотиха и им пожелах приятно прекарване... бутилка работа, група хора и изоставена пейка,,, какво повече ти трябва за да си изкараш хубаво... да си стегна багажа и да избягам може би, да имам стабилно количество в сметката и да ги дръпна на един път и да замина на където ми видят очите... имам много желания,,, има прокрадващи се мечти в нощта... знам как да се отнасям с тях, знам че те ми дават живот и едновременно знам че утре може и да го няма... здраве да е... предпочитам сутринта и нощта... не ми е кеф през деня... предпочитам тишината или по скоро гюролтията на пияната нощ... да се похваля имам си нов още по хубав прозорец, с още по хубаво гледка... небето ми се струва толкова близко от него... винаги като погледна небето ми се иска да полетя да надмина ограничението на днес и да продължа някъде другаде... това е то масата от желания, чувства емозии, приятно непроятно... фани тоя ритъм, заглучи тоя тон... и изкажи това което наистина ти е на главата... разхождал ли си се по улиците, правило ли ти е впечатление лъскавите скгради и усмихнати хора минаващи край теб... а по някое време приклекналия мръсен човечец отпуснал ръката си напред за милостиня... това е то контраста... не се прави че не виждаш тези хора, те са там з да ти напомнят че както неска си усмихнат доволен и до някъде щастлив, утре може и ти да си отпуснал ръка за нечич милостиня... това е бизнес,,, да може би е бизнес, но също така е и хубаво мементо... се оставяй на хубавото чувство да те отнесе,,, то е толкова реално колкото е реална сутрешната мараня... докато я има и следвщия момент я няма... имай едно на ум и бъди някъде там... навсякъде другаде но не и там където си... 

нищо.....прозорецът е хубав.
Ама така и не каза, какво ти е в главата. Кажи....пък не казваш.
Хайде, ще приготвя ракетата, само кажи, накъде ти се лети! Верно. МОже пък да стане. Аз съм за Индия, а ти?
В Индия дори няма светофари, дават си предимство хората. И за никъде не бързат.