отворен прозорец, липсващи хора, липсващи пари... къде отидоха тридумията... отидоха някъде там в шума на нощта... важно е как подреждаш думите, важно е как се усмихваш в сутрешната мъгла... може би преигравам може би всъщност не мисля, може би всичко е една голяма маса отрупана с нощен живот... стига толкова алкохол в твоята чаша стига толкова недоспиване и сутрешно главоболие, стига умора в една забързана вечер с чакащо такси... много неща преминаха, много цветни дни и луди вечери... бих казал че до голяма степен достигнах пик, пик който опиянява,,, липсвах ли ти,,, погали ме по косата и ми се усмихна, а аз забързан в масата от хора дори нямах време да отреагирам, нямах време за нищо... машината в мен както винаги работеше на пълни обороти и не искаше да вдява нищо,,, не искаше да се отдава на желанието на мисълта... важно беше само действието... едно забързано малко роботче правещо своите мехачни движения... и все пак замрази този миг, върни го малко назад и се усмихни... кажи "цензура" и следва едно топло чувство, една хубава смесица от чувства и събития... но не било... имам да ти разказвам много, имам да ти кажа за избухването, за шума, за всичкото онова което беше някак нереално... отново засякох готини клипове от отминали вечери, отново направих нови клипове... искам нещо да ми напомня... искам нещо което да остане там, да го има доказателството, че това се е случило, а не е било просто един хубав сън... в последно време не мисля че имам хубави сънища... май дори е точно обратното... и въпреки всичко се опитвам, опитвам да се вкарам в релси, да бъда това, което се иска от мен, въпреки че когата алкохола в кръвта стигне границите, избухвам и викам силно,,, защото искам някой да ме чуе... искам да кажа всичко онова което стой зад маската... зад гадната поза на маскенбала... а дали наистина ми беше добре... кой ли знае... може би до известна степен... може би пък не... истински хубаво ми е само там в сънят... сънят без никакви ограничения, без никакви нужди, без никакви вериги... сънят в който брегът на морето е по-красив от всякога, сънят в който всичко е някак толкова просто, сънят в който всичко зависи от мен... но все пак това го няма , това е на едно съвсем различно място, в един съвсем различен ден... тънка усмивка,,, не мисли за мен, дори не се опитвай да направиш крачка напред... защо ли... защо ли някак въпросите се изплъзват и остават забити някъде там на дъното на океана... стига толкова музика рано сутрин... стига толкова отворен прозорец със студенина... приплетен в студената маса... искаш да ти кажа кога всичко се случи така ли... това нали е риторичен въпрос... много добре знаеш кога... няма да се правим на глупави, няма да ти давам ключа за бараката... въпреки че ти май вече го имаш... малко от малко параноята отмина,,, но това привидно спокойствие е всичко друго, но не и истинско... и се пак разходката беше хубава, не може да се отрече,,, нали съм ти разказвал за новите улици, те са толкова красиви и неопетнени, когато се сблъскваш с тях за първи път... мда толкова красиви... може би и заради това ги обичам толкова много,,, препратка към разни други образи, разни други картини, вплетени в сутрешната цигара за събуждане... искаш кафенце, ей сега ще ти врътна едно, само не мърдай от мястото си... тази сутрин пускам много тънки усмивки и пуша много цигари... може би всичко ми идва малко в повече, може би сутрешното слънце и картината която създава не ми е достатъчна... може би щеше да е по-добре с много дъжд и облаци... може би... всичко е или или... не разбираш, не ти и трябва... дори аз не разбирам какво се случва, дори аз не разбирам защо се заседях толкова много да драскотя, неща които даже не напомнят толкова много за всичко онова... за изминалите дни... може би в крайна сметка всичко наистина се свежда до внимание и нищо повече... може би трябва да заместя може би със сто процента... а може би не... нали ти казах или или... поредната тънка усмивка в тиктакащият часовник... времето, мда времето не те чака батка... дори точно обратното натиска те с всяко едно свое преместване на стрелката, а ти стоиш там в нощта и чакаш нещо да се случи... еми по-добре не чакай брат, захапи бързото движение и сам създай чудото 

Чудото ще продължава, шоуто трябва да продължи, шоуто живот, нали?
А аз пак не мога да проумея, че чудо има. Една такава невъзможност..... ама как! Направо......Чудо!
И ти си чудо.

.... за братя Аргирови.
Попаднали те значи на необитаем остров. И Светослав си води дневник.
1-ви ден: Няма храна.
2-ри ден: Няма вода.
3-ти ден: Няма момичета. (То те това още на първия ден го отмятат, ама нищо.)
4-ти ден: Благовест започва да ми харесва....
5-ти ден: Утре ще го......
6-ти ден: ....той ме изпревари!!!

Този ми е любимия от техните. Добре, че приемат нещата с усмивка, щото....добре е.

При теб само пари` няма, значи.....радвай се.

mersi mnogo za hubavite dumi... moje bi v momenta nai mnogo mi trqbva tova, hubavi dumi... priqtelite... ni6kite izgrajda6ti te i prave6ti te tova koeto si

по които започва да тече ток.
Време за релакс и опияняваща емоция. Бъди се.