ама изветря някъде с писането на останалата работа, съквартиранта хърка долу и се надявам че не му преча, щото ако му преча, ша е лоша работа... та какво да ти кажа, тоя път ша съм напълно директен, без завъртяни изречения... мамка му имам чувството че всеки един момент ша ми извикат МАМКА МУ ЛЯГАЙ СИ, СТИГА С ТВА БАЧКАНЕ... мда една извъртяна реалност и един сън в късен следобен, ех мамка му колко е важна подредбата за ефекта на думите... както и да е... тааааа, трика не стана, а и за по-хубаво, ако беше станало, най вероятно щеше да е една от най-големите грешки и наистина щях да се разбия в стената... иначе не че пак няма да има пост резултати, но да се надяваме че ша е само малка ядосана частичка от стената, та така... срещнах се отново с много интересни хора, много силни, много умни, много дразнещ ги... винаги дразня хората, може би понякога съм като някое разлигавено аристократче, което е свикнало да има всичко и се гаври с иконома, който колкото и да е по възрастен и с повече акъл от мен, очаквам да не ми се прави на интересен щото мама и тати плащат,,, е сега вече наистина звуча като разлигавено дете, е добре де, може и така да е... малко или много съм разлигавил тия, това ще да е заради многото почивни дни... почивните дни ме отпускат и ме карат да изкарват наяве това което наистина съм... докато когато се работи, се работи яката, няма хъкътъ мъкътъ и време да се правиш на недорасъл... та определено така... съня който се появи в началото на поста е хубав, въпреки че прекалено много тракам с тая клавиатура, колкото и да е нова, а аз шия клавиатурата яко, ша й изцеда силичките, нейната кожица... препратки, препратки и неизмити работи... ех ех, защо всяка дума ми напомня по нещо... и все пак най малкото е хубаво усещане, хубаво е да си правя дъръ бъръ с готината брюнетка,с абитюрента и с стария приятел от години... може би трябва сега да кажа, че точно заради такива хора продължавам напред, че имам някаква вяра в днес, колкото и да съм недоспал,раздразнен или обезпаричен... хората, те са тези които обрисуват целият ти свят, те са тези от които зависиш ти, те са тези които запалват искрата в теб... телефонното обаждане от миналата седмица още не ми е излязло от главата,,, беше прекалено крайно чудо, прекалено дебел намек, беше като сън в летен ден... мда като всички останали мой сънища... наистина ми се иска да повярвам в това което е отвъд видимото, не искам да повярвам, че единствено трябва да работя, ако мога да уча и да се радвам на това което ми дава така да се каже, иска ми се да повярвам в света отвъд сивата снимка... паравана... кой ли знае може би някой ден ще е точно така както си го представям... с цялото си съществи осещам че може да се случи, и въпреки всичко, това пак ще е същото, само че малко по-хубаво... поправка много по-хубаво... и все пак това ли е то,,, яко работа, яко подобрение и така докато не притежаваш целия свят,,, мне наистина мерси ... there"s more than meets the eye

ама в сферата на нереалното. И аз смятам, че нямаше да се позволи да се разбиеш. Шамари до свестяване. Няма време за разбиване.
Верно, по-четливко е. Чат пат пускай нечетливко, също е гот. Забавлява, като ребусче. Ама си добър, малко нещо се хваща.
Ранобуден си. Слагай на съквартиранта успокоителни билки в кафето, задължително. 4 часот!! Аз тогваз си легнах.
Щот вчера следобяд ударих няколко сънища, здравословно. Слушалките, легълцето, летежът...

po4vam ve4e da si mislq 4e ma kopira6 za da me predrazpoloji6... fock... ina4e v tolkova se pribrah i legnah malko sled tova

ми то ти е било сънения параван в предзазоряването...отвори ли клепки за днес, не стана ли леко светлосиньо с аромат на бледа безвкусица от ноща...искаш ли малко джин, не питието все още рано е, а духа на емоция...дай да се натряскаме довечера до шантава шарено...а после любов, от онази де Л+С включва...там няма вече цвят...там е безбожното нас като цяло...
Ех, пъстро дете си ми ти...винаги, кога мога тичам да ме провокираш нанякъде и винаги ме зареждаш... и то хубаво, пък на теб да ти стане степенувано шареното тези дни :)))