Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2008 19:25 - мъртви води
Автор: 313c7r1cn0153 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2441 Коментари: 4 Гласове:
0



може би не почнах както трябва,, може би атмосферата не го позволява... какво става когато няма нещо което да те притиска, да ти казва прави така и така,,, ами гледаш старата си клавиатура и й се радваш че е още там, че е до теб и че ти върши работата, която трябва... сега май разбирам какво е да не те притиска нищо, да не си ограничен от лимити и страхове или нещо подобно... не се връзвай, нали съм ти го повтарял много пъти,,, недей мисли за запетайката... какво да ти разкажа, как да ти го разкажа като нямам допрян нож до гърлото, някак странно е,,, думите излизат трудно, и сякаш всяка една мога да я обмисля, да опитам да вкарам някакъв смисъл в нея, но това не е както преди, преди сякаш ножа до гърлото раждаше повече емоция и повече движение, от колкото сега, когато съм на брега на океана и всяка една дума бива виждана по един различен начин, по един мирен тих начин... стерео слушалките дънят, а аз ... а аз някак не се чувствам на място,,, не и по този начин... сега май разбирам че не мога да карам без натиск, не мога да карам без нещо което да ме притиска и да ме бута до ръба... едно време един даскал ми каза, момче вървиш по ръба на острието, тогава не знаех какво го провокира да каже такова нещо... а сега като се замисля и като слушам енигма някак отправям поглед назад и колкото и даси мисля, че знам причината, ми се иска тези думи да са нещо повече, да са моята реалност... спомням си и за киселината, която също веднъж ми каза "свикнал си да ти е трудно", мда до мозъка на костите ми съм свикнал да ми е трдуно, свикнал съм да вървя по ръба на острието и като малко дете да подскачам и да си играя там на ръба, без да се замислям колко тънко може да е то... всъщност знаеш ли всичко не чак толкова крайно, всъщност всичко е дори до голяма степен сравнително понасящо се, да не казвам добре... оня ден четох нещо,,, направи ми впечатление, въпреки че не трябваше... да разбереш, да проникнеш отвъд мъртвите води, които дори не помръдват, мъртвите води, които сякаш са заспали зимен сън и нито за миг не се раздвижват... мъртвите води, които всъщност яко се вълнуват там някъде долу под белтъка на яйцето... мда дните оказват своето вличние, няма как... мъртвите води и застиналта повъхност каращи те да мислиш, че всичко е тик так... или жик так, или ток и жици... но всъщност там някъде отдолу нещо яко бушува, нещо се задава, нещо става, нещо което дори не можеш да предположиш, нещо което е невидимо за окото... опитай малко по силно, опитай, но не опитвай да бъдеш там... опитните хора или може би не толкова опитни, усещат това вълнение под застиналта повърхност и знаят, че скоро идва буря, че нещо ще се случи, че нещо ще избухне в най неподходящия момент и ти единствено можеш да седиш впил нокти в кожата си и да дебнеш, да дебнеш за правилния момент, който или те спасява или те праща надълбоко в морските дебри... може би аз полудявам, може би не съм прав, но малко или много се опитвам да прогледна зад застиналата повърхност, зад маската, зад дебелия слой грим... всъщност до голяма степен вече всичко е доста ясно, компито ме познава, може би по-добре от всеки останал... знае кога да ми даде това което ми е нужно, дрогата която те събужда, дрогата която те отпуска, дрогата която те убива бавно и сигурно... опитай да издържиш както пеят кушиин... опитай да издържиш и стисни здраво зъби, когато поредната доза болка пристигне по улея... машинално схематично непретенцозно, прас прас, сипи и поеми, ако не можеш, спри поеми си дълбоко въздух, вземи си един душ, издърпай една цигара, разходи се, всичко е в детайла, няма нищо общо с това което ти се дава на готово, това което е на готово е лъжа, една голяма завъртяна лъжа, за да можеш да се подведеш, да се израдваш, а след това да дойде бурята и да те помете, мда също както безплатния обяд или ментоловия бонбон или пък подарената цигара... няма такова нещо брат, разбери и не се подвеждай, всичко това е имитация, за да се постигна една съвсем различна цел, цел за която дори и не подозираш или поне не трябва да подозираш... да, малко хлопащи дъски в една касета от отминало време за една странна загадка, загадката, която те събужда всяка сутрин... айде стига толкова болно, да минем на нещо друго, поредното битово чудо, поредното странно звучене, поредната услуга,,, а аз темерута, няма да се променя или поне ша ми трябва много бой за да го направя... кой знае, искаш нещо хубаво, сори, не поддържам такива сценарии, буквалните преводи не ми вървят и все пак може би набрах малко скорост към края,,, знаеш ли всичко зависи от заобикалящото, от пожълтялата клавиатура и стария часовник, препратки към едно изгубено време и малко луди хора искащи да ти промият мозъка, не им се давай, ти си ти, нещо вътре в теб те защитава от помията и не задушавай това хубаво странно чувство, което ти дава крила и те запазва, корабчета плуващи някъде там зад очилата, мда добре дошъл днес, и знай че някой ден всичко ще е твое, всичко това което някога си желал, гледай мигащата чертичка и повярвай, това не е поредната грозна надежда, забравил си какво е да плачеш, но все още можеш да навигираш корабчетата там в очите... да дете, малко преповдигнато, малко желателно, малко раздвижващо, някой ден, някой ден слънцето ще изгрее, ще облечеш старата тениска, ще обуеш изхлузените дънки и ще погледнеш на деня с едни нови чисти очи и ще получиш така желаното разбиране, момента в който всичко ще е толкова просто, момента в който всичко ще е лесно, момента в който ще знаеш почти всичко, още малко движение в бърз ритъм, още малко пожелание, още малко смилаща енергия идваща от самото нищо, перпето мобилето е заспало някъде в теб и все пак чака своя миг, в който ще изригне и ще изкърти всички прегради, които стоят пред теб, всички прегради които те задушават, всички прегради които ти се присмиват и тогава ще знаеш че това не е поредната подадена цигара, вече няма да ти трябват фалшиви надежди за да продължиш напред... ще си прекрачил прага и всичко ще е твое, всичко онова което те сгрява отвътре и ти дава така желаното чувство, любов, мне това е една фалшива мечта, всъщност е нещо съвсем различно, нещо което ти дава много повече, нещо което е вътре в теб и дреме, чакащо да намериш ключа за клетката, и тогава, тогава никога не спиращият миг ще дойде и ще те запрати накрая на света
опитвам да дръпна един трик, трик върху самия себе си, опитвам да накарам машината в мен да заработи на предела си, дали ще успея, дали ще успея да дръпна тоя трик, кой ли знае... това ще е момента, в който или ще загубя себе си в сблъсъка със стената и навсякъде ще се разхвърчат части от мен или ще мина на косъм от голямата скала пред мен и с тънка усмивка ще продължа напред,,, има ли смисъл, трябва ли да натискам до такава степен педала за скороста,,, разумно е да не, и все пак аз вечно се опитвам всичко да бъде свършено на скорост,,, дали или... няма отговор... всъщност всичко е един голям битовизъм, нагледно нищо нищо кой знае какво, но в това влагам всичките си желания, всичките скрити помисли, всичките сили, за да може да е там слънцето над мен, за да може да се усмихна един ден и деня да е пред красив, мирен, тих... един неспиращ кръгозор от чувства и бълбукащи емоции,,, а ти мило дневниче, защо ми се усмихваш и ме търсиш винаги по време на тези големи катаклизми,,, може би така ми намигваш скришом и ме караш да мечтая, може би ти си моя ангел кръжащ над мен и пържащ с крила,,, някой ден, някой ден, бурята ще е отминала, а аз ще седя на терасата и ще пуша тихо и ще подготвям лодката за следващото бедствие, но до момента в който го няма, ще пуша тихо и мирно и ще се радвам на пролуката


Тагове:   води,   мъртви,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. viki11 - нещо си кротнал, по-четливо пишеш,
28.04.2008 23:19
ама пак ми допада.
Не знам, аз много не загрявам, ама неква несигурност само усещам. И чак пат сякаш казваш, сигурен съм, че ше стане, сигурен съм, че няма да стане. СИгурно нищо не съм сгряла, ама нищо.....карай да върви. Не се кахъри с мен.
цитирай
2. анонимен - electric
29.04.2008 15:46
abe prava si, hakna me udara i marzeluvane i re6ih da si izleq du6ata, mda prava si za sigurnost, nesigurnost... riskove riskove i qko samonavivane ... stiskai palci
цитирай
3. viki11 - и на краката.....палците де, ще ги стисна..
01.05.2008 09:29
не си ли много събрал, просто трябва да се поразредиш.....лошото е, че като се разредят и вече не са точни, луда работа. Едно такова средно навиване трябва, ама като всичко в БГ е хаос, как ще стане. Спасяваме се, поединично, да не удавим и другите.
цитирай
4. 313c7r1cn0153 - iei
01.05.2008 09:53
"Спасяваме се, поединично, да не удавим и другите."
dobra na4alna replika za sutrinta... izradva me, savsem 4estno
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 313c7r1cn0153
Категория: Лични дневници
Прочетен: 464632
Постинги: 203
Коментари: 281
Гласове: 429
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031