има някаква злорада конспирация, някаква натъкменост, някакво желание да те спре... а там някъде бие битовото чудо, което те измъква от сивия цикъл, черпиш муза не от къде другаде, а от улицата пред теб,,, вървежно, не това не е вървежно, дори не е пожелателно, измислица премислица в краен продукт от желание и бърси мисли преминаваи през затихналото море, там някъде в главата, криещи не една не две ами повече три пожелания, повече от три предположения, повече от три хвърлено на зарове... мда няма работа, няма и ти също,,, има само обичай ме, растрепери ме, убии ме... мда правилно се сети "ти също",,, хахаха доволен смях в слънчевия следобед и малко страничен шум, думите започнаха да се повтарят, също както се повтаря деня, но ако не друго набрах скорост, да създам това от което няма бягство, това от което няма спасение, няма нужда да поглеждаш екрана, няма нужда да крещиш, няма нужда нали ти казах, и сега малко смяна в ритъма, малко повтаряне на вече добре изтърканото, филмова реч в празна чаша от поредното алкохолно, нека не бъде така, не бъда прав, нека нещата се объркат, нека времето не пира, това е поредното клише, като поредната цигара, води до някакво мазохистично удоволетворение и все пак те кара да поемеш дозата дим, дозата смърт ако щеш, или не щеш, признай си тук и сега, клипа продължава да върви някъде там на мониторите, желанието продължава да пулсира някъде там в задната част на главата ти, мозък, няма мозък, има само общо настрение... малко звук на търкащи се кецки в паркета, малко звук от един сън, кажи ми какъв е твоя звук... хубаво хубаво, казваш по телефона... как ша е хубаво... и се почва бавно провлачено приютяващо те парче, няма я вече мисълта, скри се някъде, няма го вече и предположението, кажи ми какво знаеш, дали или... и все пак се спри, затай дъх, помисли, реши, предположи, не се надявай на битови чудеса, те се случват само тогава когато не го искаш, също както раната на палеца... тя те прегръща, харесва те, усмихва ти се... а ти се правиш на вечно недоразбралия, на вечно глупавия, а под черупката мисълта върви, мисълта от която няма бягство, мисълта която те прикрива,,, игра на шах без фигури,,, игра в която все някой трябва да загуби,,, за един брадва, за друг още по-голяма брадва... грешно интерпретация на грешна история, завръшваща с грешен край... а ти поемаш дълбоко въздух там под водата, мехурчета се надигат към повърхността, не можеш да плуваш ли момче, тогава не се гмуркай в океана, плувай само в мъртви води,,, имаше ли наистина нещо такова или не... приюти ме и не съжалявай, не съжалявай за нищо казано... вечерта тропа на вратата, а ключа е в ръката, доста повече от ключ, доста повече от един... ключ за всяка стая, ключ за всеки вариант, ключ за всеки пулс... само да не накъсваше така... не може всичко да върви по мед и масло и това е поредното напомняне, поредната табела в нощта... табела от която колкото и да ти се иска няма бягство, и се забиваш право в нея... спомени,,, колкото красиви, толкова и цветни... отпуската в спрялото беше хубава, сега като си спомням за нея си мисля, че наистина това беше една благодарска отпуска... въпреки че всичко беше спряло... а колко такива бих сътворил ако бях в спрялото... спомени за пияна сутрин, спомени за поклащащ се рейс, спомени за бърза лекция... беше приятно да... но все пак "беше"... започвам да си мисля, че спомените и мечтите са много близки един до друг, изникват пред теб, поглеждаш ги и се усмихваш, а дали наистина някога са се случили или ще се случат си нямаш и на идея, но все пак крайния продукт е толкова близък, нека не се ограничавам от едното накъсване, нека сменя това което не ми харесва... нека се отдам на мечтата, желанието ще го оставя настрани, а ти, ти по-добре върви, спри, пусни... и така забъркай една снежна виелица за да има къде да караш сноуборда

знаеш ли к`во ми дойде от прочетеното,ми то в онези кутии горе жужи от мечти, все грешно ги интерпретираме като "нещо-някога", пък то си живеем реално сега...ей на, ти потвърждаваш това, ако нещо си не бе вече станало, щеше ли да има нова мечта, друга тръпка...ей, ама съм разговорлива...на ти една за ноща-много спокойно море, приглушено блести само хоризонта , глътка текила и гушваш вълна, като любима...
и да не ме резнеш-бам...че ще разпеня морето от срам :Р)P

stana mi lubopitno... oh napravi si edin reg, ili vlez s account-a ... seriozno po4va da me goni nqkakva paranoq i preduse6tane... samo ti si znae6 ... dali ili
|<4|\|314?!?!?
moje bi pak gre6a ... koi znae