едно малко парадоксче бие в главата ми... майната ти... МАЙНАТА ТИ... виках вчера и въпреки всичко като уникалният кунг фу боец знаех какво правя,,, нямаше злоба в това, коет върша,,, е добре де... имаше ама беше моментна, колкото да направя по-голяма щета... еее здрасти, дай пари за пасти... охарчил съм се яката, парите трябват за други работи,,, а аз ги троша, все едно ги бера от двора... задни мисли,,, за задни дела и събития... стига не така, поспри се, погледни скитника и наемателя... скитника всъщност не е ститник, грешката беше моя, скитника е един вдовец, който знае как да обработва хората, за да му купят алкохол, точно така, той е алкохолик, но пък кой знае може би е заради смъртта на жена му, че се е пропил така, всъщност може би дори не е бил женен... но кой ли знае, по принцип не би трябвало да е излъгал... за наемателя какво да ти кажа,,, малко човече, изпаднало в една голяма лудост,,, наемателя го раздава като голямото гъзарче, но останат ли 4 минути, света си отива за него... не бе, не бе... наемателчето е готин тип, раздава мечти на хората около него, опитва да се закрепи нещата по абсолютно най добрия начин, като едновременно забравя за себе си... не искам да съм на негово място... колкото и да се раздава, каквото и да прави, наемателчето винаги остава недоебано, никой не го ебе, така да се каже,,, дава всичко от себе си, за тъпия наем и въпреки всичко, отново остава замичък там в нощта... не брат целта не оправдава средствата, целта дори я няма... целта е избягала някъде със средствата и си правят дива оргия до късно вечер там късно в диското заедно с танцьорките... хайде, хайде знам че и ти го правиш... мацката се доближава до теб и ти вика на ушенце няква вртъка,,, целия почервеняваш и почваш да се хилиш, дали говори сериозно... мда, няма грешка... и четирите минути да спасим света заминаха... чеки чеки ся ша измислим нещо друго... ей адкосто парче... как може така рано сутрин... вместо да гаврътна една цигара не е истина... да исдигнем заедно едно малко култче, не към какво друго, а към цигарите... искаш да ги откажеш, забрави,,, някой друг ден... но днес не... цветът започва да се променя, вече стана толкова наситен, че започна да се слива с останалото, може би се наситих на цветното... може би... ще е хубаво да захвърля бонбона и да дръпна едно патронче от задния джоб,,, какво, как, ама защо, пътя брат, заеби... а може би всъщност всичко е много по-различно, а може би всичко бие на нещо много по-различно,,, малко ретро стил забъркан с много габа стил и за черешка една пейка с едно шише до нея, а в джоба седят цигари и запалка, припалваш, отпиваш и си готов, града е пред теб, атмосферата в парка е винаги хубава, няма значение дали е късно вечер или рано сутрин,,, тя е там, винаги хубава, хубава мирна, винаги готова да те приеме... винаги готова да те скрие... не не, не ми излизай с гадни трикове... дори не се опитвай... само продължавай да кълвеш клавиатурата... а една редакциика не искаш ли да ти подготвя... гумите свирят някъде там в нощта... стига стига, няма така да се прибираме... алоу едно такси до вкъщи ако може,,, хммм вече стана време да си ходя... мрън мрън в малко тиин стил... стига толкова... и не забравяй вдовеца и наемателя... те седят там до теб, радват ти се и пускат музиката, така че подготви една голяма пачка за тях, за да ти е готино цяла вечер на теб