Макар и с лека неприязъм, ша го почна тоя пост, а кой знае може и да стигна до нещо по-интересно от обичайното. Причина, стария стил се изчерпа, аз го чувствам изчерпан. Може би след месец, два отново ще мога да цедя главата си, но тези дни едва ли ще стане, щом като самочък го усещам, значи би трябвало да е така. И какво да ти разкажа след вече единият сутрешен пост, надявам се разбираш че това тук е нещо напълно различно, нещо напълно противоположно, противопоказно, ако щеш. И все пак започва се поредният нов пост, като поредната цигара. Ако някой ме попита към какво съм пристрастен, отговора няма да е труден - към цигарите и цеденето на главата в блога. Хаосът в главата и написаното в блога са едно към едно, но трябва някъде да се кажат, да се излеят. Разговорите с хората не ми помагат, само един човек до сега е успял да ме предразположи и да ме отпусне и може би само на него бих си казал всичко, за всички останали е маската, роботизираният говор и скриването на всичко. Не желая да казвам какво ми е. Не желая да бъда това, което ми се отдава, защото може би е крайна сметка... Ето това съм аз - една недовършена мисъл, един недовършен стон, там някъде в нощта. А деня те предразполага, успокоява те, подава ти чаша натурален сок и ти казва "Бурята премина, можеш вече да се спреш", а аз седя на стола и си мисля, мисля си че ми е по-хубаво по време на буря, от колкото посред светъл слънчев ден. Потропвам върху клавиатурата, скучно ми е, хората навън все така си действат по делата. Често се хваля заради големият ми прозорец, мда много му се радвам, имам нужда от точно такова нещо и в ежедневието, едно голямо стъкло, което едновременно да ме крие и да ме предпазва от околният свят. Поредна глътка сок и мисля, че колкото и да ми се искаше няма да успея да ти разкажа нищо по-интересно страннико, всекидневието и изкуствената драма вече са ми писнали. Желанията и пожеланията вече са се изтъркали. Дори вече ми е трудно да мечтая, защото малко или много може би съм разбрал какво мога да имам и какво не. А ти какво можеш да имаш и какво не, замислял ли си се, и имай едно на ум, че не става въпрос само за предмети, става въпрос за много повече. Какво ще кажеш да изпием един голям натурален сок с един малък тоник там на масата? Оплеснах се нали? Това е то, много несвързани въпроси в една супа от продукти с изтекъл срок на годност, завършващо с гаден битовизъм. А ти, как се чувстваш, питаш ли се нещо по-различно от останалите хора, желаеш ли нещо повече от останалите хора. Не там няма въпросителна, това е риторичен въпрос. Това е въпрос, на който всеки знае отговора. Може би наистина няма нужда да се включвам в разговора, наистина няма нужда да пускам тънки закачки и малки пожелания. Времето те предразполага, вдъхва ти мисли, вдъхва ти чувства, кара те да забравиш за това, което трябва да следва, кара те да се спреш. И след това няма нищо, има само провлачено набиране на клавиатурата. Натуралният сок ще свърши, песента ще свърши, работния ден ще свърши, но днес, днес ще остане някъде там. Горивото свърши, няма вече какво да източвам, няма какво да признавам, не че успях да си призная нещо, може би, може би когато се припозная, но предпочитам това да не се случва. Цигарения ден ме кани танц в бавния провлачен обед и как да му откаже човек?

и по-нататък. Може буря, може стон, или врява, или лирика. Просто истината. Ще слушам мирно.

... ta da povtorq ... tebe nqma da te bade

... ta da povtorq ... tebe nqma da te bade
Ако е удобно, и превода...

мда пиколла реших малко да разнообразя, че почна да ми се изтърква стила пред мен самия. и как така няма да се заядеш. и мда в иска ми се, ама няма как... поне в момента
4. не си интересна

без преводач не вървиш.
Затова пък ти си много интересен и те копнах, да те имам. Мнооогоо интересен, и Пикла-ола също. Не трябваше да си слага снимка. А аз отдавна се чудя на някои части от "разказите" й, изказите, разказите, и властта й над някои. Да взема и аз ли да експериментирам с човешката душевност? Да се погавря. Да пиша с кодове, да ги шашкъм... Мноого Сте интересни. Моите прелетни поздрави! Изобщо не ми е зор дали ще ви бъде.

пикла(-та)ола не е интерсна с разказите си... интересна е с нахалството си и търпението да я пцоваш... иначе разказите й смърдят честно казано

чужди факти чертаят...нейните разкази.
А за нахалството, само на теб ти е интересно, то си е винаги гнусно и жалко.

кой нахалства сега ;)

имаш акъл, ама не ми допада стила ти... само няма да се връзваш на личния ми избор и мнение... като мина през сф ша дрънна за една блог среща... или вече си прекалено ядосана :Д

разцъфва любоф между нас <3 <3 <3 :Д :Д :Д...
-----
а за избор не съм ли ти вече казвал че freewil is an illusion

който си има срещи има си, тук не ти вярвам. Ама айде, ще си помисля, кой знае каква тенекия ми готвиш пак.
И с тоя английски.....говори си сам. Свободният ми избор изключва английски в БГ.
Една прегръдка в името на разцъфващата любоф!