запретвам ръкави, това е момента... стига се прави на плачещ, стига се прави на това което не си... стига маски, стига грим, клоуна си отиде и го замести лудоста. искрящата лудост в нощта... хвани ръката ми, да може и да се случи, да може и да не се случи,,, главата напред, мисълта в главата, ритъма в тялото... разкърши се, както кършиш тези пръсти, този път ще се случи, може би новото аз ще исмети крещящият електрически звук, но това тук няма значение, бързи мисли в една бърза супичка... сутрешно/обедна манджа за изтрезняване... но чакай още не сме се върнали към мястото, към шума, към това което те кара да забавиш ход и да си помислиш че нещата не вървят... може би това от което най много те е страх се случва, може би всъщност това е само една параноя в нощта, която идва заедно с разредителя... нека не бъде така, нека бъде иначе, нека бъде по твой начин... спри с това нека... поеми по следващата улица... пусни мигач,,, карай бавно... не се замисляй много, не се опитвай да предвидиш следващите събития, недей се опитва да бъдеш това което не си... бъди лудостта... бъди лудия в нощта... малко препратка, малко киселина и едно малко извънземно усмихващо се там някъде... стига стига недей така... вземи следващият влак, този можем и да го изпуснем,,, нещо някъде не е наред, нещо в танца не ти харесва... смени тона, смени стила и си готов... готов си да поемеш по новият искрящ път... пътят, който те отвежда другаде, пътят който спира маскенбала и те води другаде... време е да се смени трака и а дано... а така нещата дойдоха на мястото... обяд забъркан с малко бавно провлачено парче... какво по хубаво от това... искаш ли да знаеш от къде се черпи мисълта... черпи се от ритъма на заобикалящото парче... а знаеш ли ти от къде черпиш решения,,, черпиш решения от обществения ритъм от баскенбала, от многото пудра и грим... и накрая остава само едно... само една цел, само един вопъл, само едно решение, само едно желание... мислиш си че всичко е окей... е съжалявам но диагнозата е различна... чувствам се добре в тази дреха... чувствам емоцията в очите ти... мога да предположа всяка твоя мисъл... стъпките ги забрави и се засмисли това реално ли е... не искаш ли малко ънплъгд... малко ново... малко,,, свърши батерията,,, свърши музиката... вдигам ръце и забрави за мен... днес не те тормозих много... а можеше повече... но това са обствоятелсвата... но това е края на началото... или по-скоро... днес не мога да довърша... днес не мога... опитах, но... някак не се получава... може би съм прав, може би не... само времето ще покаже

Голяма си капия, но си добър, вервай ми, въпреки, че можеш да бъдеш и много лош. Ама то и аз го мога, просто вече не искам. Хората са важни...ти си важен, тя е важна, то е важно, ние сме важни. Важим. ВАжното е да сме добре, за да важим. Да не важничим, за да важим, да вържем въже, за да измажем.
Днес боли ли те глава, примерно? Много глупости си изписал, но са симпатични.
Какво ми сля си аз, играй, докато ти се играе. Един ден ще се наиграеш. ВАжното е да не важничиш. Прегръдки сърдечни.

Ако погледнеш назад ще видиш миналото...Но какво е бъдещето без частица от него? Не съществува...Миналото...Всяка стъпка е всяка нова пътека по която поемаш. И всяка пътека води отново към магистралата. Не спирай да вървиш. Не спирай да се обръщаш. Има смисъл. Има разбиране. Има....живот!

миналото определя бъдещето, но винаги можеш да направиш завой, и да продължиш там, накъдето си тръгнал, ако пътят се промени. Така че, няма ограничение. Миналото е един нормален фактор.