този път аха... е края, свърши, съжалявам, но няма да играя тази игра с теб повече... няма да се караме за нищо, няма да пробваме за кой ли път, няма да играя тази игра с теб повече... докосни ме нежно там в сутринта,,, птичките пеят рано сутрин, поглеждам часовника, минава обяд... днес няма какво да свърша, няма за какво да се притеснявам,,, повече няма да играя тази игра, всичко е зад гърба ми, проблемите са отшумили, циментирал съм им краката и съм ги пратил на дъното на реката... телефоните са закрити, захвърлени заедно с тях,,, имената са изтрити, това е новото днес... поглеждам през прозореца, слънцето е опекло къщите наоколо, долу си играят деца, хвърлям завивката на пода... заравям ръце в лицето ми, ставам от леглото и се разхождам бос из празният етаж, отварям хладилника, вътре има сок и кола, наливам си малко, отпивам бавно и излизам на терасата, града е пред мен, светъл, чист, красив, и най вече тих... отпивам поредна глътка от чашата и намирам зарязаните цигари, вадя една и бавно я запалвам, продължавам все така да блея в нищото, пушещ и допиващ натуралният сок. още минутка транс и се прибирам... телефона звъни, ало... не, неска няма да стане, днес съм пълен пасс... вечерта... да вечерта няма проблем... захвърлям го най демонстрационно на канапето и сядам до него... все още ми е супер заспало, загризвам някаква изсъхнала кифличка и пускам телевизора, някакъв музикален канал дъни нещо, което не ме кефи, изключ, пускам си системка с диск по избор, бавно провлачено шаде, само като за сутринта... оставям го да бучи, захвърлям всички дрехи и се мятам под душа , водата измива сутрешната умора... чисто мокър сменям диска, айде малко кушиин и бързи ритми... пускам компютъра и налазвам нета, довършвам това, което трябва да допреведа за днес... забил поглед в екрана, не забелязвам кога се е стъмнило... телефона отново звъни... да не съм забравил... след час съм там... захвърлям преводите, готови са... малко имейлиране до редакторите и работата за днес е свършена... сменям диска, слагам продиджи и в такт с музиката нахвърлям дрехите върху себе си и съм готов за среднощни преключения... прибирам портфейли, ключове и се изнизвам от бърлогата... вечерта е красива, мирна и тиха, такава каквато я обичам, светлините на града хипнотизират, а аз се разходжам без да бързам, без цел, без причина... местенцето е пред мен, хората вече са заели маси и тече наливане и спорове... малко здрасти и едно голямо алкохолно за мен с малко разредител, цигарите се пали на момента с алкохола... много важен момент... малко смях и малко спор, с малко непринуда и така до рано сутринта... ох как ме боли главата, пак е станало обяд... малко или много, всичко или нищо, забягваш или оставаш на старото положение, не се притеснявай всичко е ток, нямаш... какво нямаш, зигуби ли си мисълта в забързаната сутрин... или искаш да те скрия, да те скрия от себе си, да те скрия от очите на останалите, или може би искаш да избягаш, къде ще бягаш ,,, няма къде да бягаш, водиш спор с едно изкуствено аз , създадено от обществото за да скрие чернилката на повърхноста, дебел слой грим, с много руж и пудра, замазващ плачещата фасада на клоуна, който така или иначе не иска да бъде себе си, не иска да промени нищо, не иска да хване пътя, не иска да свърши това което трябва, трябва и правино има ли такова нещо, няма да ти отговарям, отговора го знаеш, повтаряли сме го много пъти с теб, и все пак нека да запалимедна цигара, нека да захвърлим днес за сметка на утре и нека не споменаваме вчера в една бърза игра на думи , която няма край , която в опита да натискаш по-бързо клавишите създава една фобия, една безмислица, една параноя... ще те хвана един ден, и няма да те пусна, не този път не става въпрос за теб, този път става въпрос за мен, става върпос за правенето на това не което трябва, а на това което ти се иска, трябва е само причина, заобиколи я, както заобикаляш просяка на улицата и не мисли че правиш нещо кой знае какво, просто правиш това което трябва, това което е общо прието, а там някой се спира и му подава стотинка, будала, глупак и все пак един малко по-различен от теб и от тях... не ти се иска да си като него, окей нп. но следващият път се замисли като подминаваш скитника

без да кажа нещо-не, че ще хване "декиш"...
ама, не ти ли идва отвътре, че трябва-но не като социум задължение на фалшиф параван, да се накланяме към знанието-но не оново наученото, а това което ни прави пълните Нас...вътре от нас самите...всъщност, то сме и...кое ни оплита встрани /дано да съм поусетила пълнотата на мисъл в написаното от теб :)/, макар, че ми стана тъжно

ама напълно нъц... то че тряя , тряя... ама обикновенно води само до голяма обърквация... а ако искаш нещата да са горе долу в норма, тогава вече караш по обществения ред... иначе ако ползваш вътрешно знание и усещане, винаги изпъкваш, но не винаги в най-добрата светлина ;) ... дано и аз съм ти хванал мисълта