влака се подрусва тихо и приспивно, облягаш и се заспиваш след беснеенето цяла вечер... ела в съня ми... не мисли че това, което говоря го мисля, може би просто се опитвам да ти привлека вниманието, може би се опитвам да ти привлека вниманието, не може би, то си е направо е така... абе майната му бе брат... върша всичко така както считам за най разумно,,, казвам не на желанието и да на контрола, контрола всичко да бъде точно, да бъде шест, да бъде ток и жица, за да няма гадни последствия, да няма болка, да няма недоразумения, да няма приказки зад гърба, да няма това което не желаеш, и там идва контрола, там дива умението да си това, което всъщност не си, това което е десетки хиляди мили от теб... разминахме се, дори не се погледнахме... ти беше там, аз бях там, но се правехме че не се познаваме... може би интуицията ми е правилна, може би съм напълно прав в това чувство, може би всичко една много объркана схема... хахаха лудост... мда това е то, денсене, снимки мимки, магазинче в нощта, тениска, чисто нова кутия цигари... не ми е студено, това ще да е заради многото алкохол... стига спри се брат, ако продължаваш така скоро ще си на червено и тогава, тогава свършва дивеенето и правенето на глупости... след всичко това си помислих, добре де, наистина всяка вечер се оливам и прекалявам, гледам да стигна лимита или съвсем малко да го премина и си мисля че ми е добре... и се замислям какво пък ако забравя за това гадно опиянение... какво ще стане... вечерта ще отиде фера... как какво ще стане... разбивай се... само недей да си пожелаваш нея... внимавай какво си пожелаваш, наистина внимавай... а контрола, контрола седи там някъде, напътства те, казва ти какво да правиш, спира от грозни действия, но какво пък толкова забрави за всички норми и възможни бъдещи развития и бъди себе си, бъди това което искаш да си, без значение последсвията, така е най-добре,  или поне така се надявам, кой знае някой ден всичко ще е хубаво... слънцето ще те напича, ще си седиш на малкото сгушено кафенце, в малкото сгушено селце до красивото море и ще пиеш куба либре под ритъма на лаещите кучета и тихата музичка от радиото на къщата... бавно ще пушии цигара и ще знаеш че на теб това ти трябва, малко тишина и мир, без никакви познати, без никакви приятели... има хора, има проблеми, няма хора, няма спетни и интриги... опитваш се да ми забиеш нож в гърба ли брат... не си мисли че не знам какво правиш, не си мисли че не те усещам... враговете най близо... схематиците на мезе... близките приятели в кръчмата на бира... някой ден, някой ден... просто колата ще спре пред мен... бавно ще отворя вратата, ще погледна къщата с двете липи отпред за последно, после ще се кача и никога повече няма да се върна... е добре де, преувеличавам малко. но това е фикция и като всички останали измислици е много крайна... краен във всяко едно отношение, това трябва да си за да не станеш стръв за рибите... малко пясък, малко моренце и малко тоник за него... на мен ми дай само една кола и цигари, едно бакшишче за теб... малко пропиляни пари за мен... и тогава тогава нещо някъде ще се промени, нещо някъде ще старитира на чисто, от нулата от едното по-хубаво днес... от единия ритъм, от едното желание... и тогава, тогава ще съм свободен от всички вас, от всички желания, от всички интриги... и тогава, тогава слънцето ще те напича, а ти ще го гледаш през ретро тъмните си очила и ще се радваш, ще се радваш на новия ден, на новото ътро, на новият старт