неска ми е тръгнало да трия,,, втори пореден лист хартия захвърлен в кошчето, приличам на някой лудо влюбен чудещ се как да се обясни на онова красиво момиче от горният етаж... нека да не се обяснявам, нека да не ти снасям нищо кой знае какво... ранен пост, в ранна сутрин, с ранни мисли, за ранно ставане и ранно тръгнване... да ти казвам ли че ми се спи... не мисля че е нужно... бях на уникален концерт, размазах се, строших се да викам, сега като гледам клиповете и ми става едно такова хубаво от лудоста в нощта... сутринта разбира се отново дебнеше и само чакаше за да се събудя и да ме смачка... е да ама не,,, точно преди да се събудя сънувах най зареждащият сън, който съм имал някога... сънувах как съм адски изнервен и притеснен за всичко около мен, докато в един момент една позната не ме хвана и по най закрилническият начин ме целуна по челото и след това целият се успокойх и ми беше хубаво, когато точно извъня алармата за ставане... не недей да ми тълкуваш съня, ясно ми е че малко от малко имам нужда от закрила, всеки има нужда от помощ в един или друг момент, колкото и да си самодостъчен, все в един момент стените се опитват да те смачкат... и тогава, тогава чакаш чудото или чакаш нещо от себе си... това дори аз не го разбрах... сутринта беше бавна и провлачена, но въпреки всичко изпълнена с хубавото чувство от вечерта, дори хванах по радиото песента, с която започна и свърши концерта... малко дъра бъра с колеги, малко цигари, които нямах и накрая малко дъръ бъръ на ново място с нови хора,,, беше ми интересно най малкото, като някое малко детенце в магазин за играчки се оглеждах и се радвах на обстановката, последва отново малко цигари с колеги, захвърлена цигара и чакащо такси с пушещ вътре бакшиш, каза ми нали не ти преча, аз пък се ядосах че захвърлих цигарата, а не я довърших в колата... и така отново на познатото място, мясото, което ми е като втори дом, мястото, което мога да кажа, че обичам, тук е моя втори дом, как няма да е,,, като прекарам най-голяма част от времето си тук, вечерта се спусна сравнително бързо в забързания махмурлииски ден и отново се седна да се пие там, на юг... обичам местенце с стари дървени столове... интересен беше контраста ... пред теб лукс местенцето с многото възгавнички и газета, зад теб дървеното местенце с неподдържаните си стени и маси... няма начин контраст майка, контраст ... малко смяна на мястото и малко пица ... и малко сън за мен за теб ... днес искам кола и цигари ... дай ми малко пари за злоупотреба, дай ми малко сън венозно,,, има някаква конспирация в безплатните разговори и ниските цени на минута... аз ти казвам ... има нещо гнило в цялата работа ... не знам какво точно , но има ... вюрвай ми, ти казвам... вчера брюнетката въртеше и сучеше ... търсеше си нещо... докато не прекалихме със смеха на нейн гръб и ни тегли чертата ... работата към много страшна, но няма какво да се прави, всичко се плаща и за всичко си има причина, не може да взимаш без поне малко да връщаш, а добре де, когато даването е взаймно как се процедира... а , това някой може ли да ми обясни ... много несвързани мисли, в несвързана каша, от несвързани желания ... глупости ... глупости ... както повтарях онази вечер ... беше забавно , беше смешно , беше приятно ... достатъчно клишета и натрапчиви мисли