есенен ден, полу празна улица... хора минаващи и разминаващи се един с друг, а там някъде на центъра на платното забързано крачещ някой, той гони/търси нещо, погледа му е непреклонен, покрил е всякаква следа от емоция на лицето и с бързи крачки се е устремил на някъде... листа прехвръчат по улицата, забързаните хора все така се движат на някъде безцелно или целно... там някъде на пейка е седнало момиче, то няма надежда, няма мечти, няма вече нищо и го е осъзнала, кротнала се е на пейката и на ръба да заплаче, защото знае, е света е лош, оставя те без капка надежда, без капка смисъл, без каквито и да е сили и въпреки всичко се надява от теб да продължиш напред, да положиш глава на възглавницата и да се надяваш, че следващия ден ще е по-добър, и така ако не направиш грешна стъпка в страни, лягаш и се надяваш, надяваш се следващият ден да е по-добър... и когато се събудиш и нищо не се е променило, излизаш навън, сядаш някъде на пейката и се замисляш за света, за пост немодерното общество... и се надяваш нещо някъде да се случи, нещо да те провокира, нещо да те измъкне от умората на деня и тогава... тогава ... момичето разбира че нищо няма да се промени, нищо няма да стане по-хубаво, и зарява глава в ръцете си, плачеща , страдаща, заради своя ден, заради своите обстоятелсва, заради самата себе си и това което е... докато забързаният тип не стигне до нея и не почне да й говори, тя го познава, но въпреки всичко не може да се успокой, малко съпричастност и внимание не могат да изместят горчилката на всекидневието, градът продължава в своя забързан ритъм, консуматорите си живуркат, печелят, губят и не остава нищо, нищо от това което си или от това което можеш да бъдеш... второ ниво на осъзнаване, кой го има, кой го няма... ти можеш ли да кажеш,,, не не ми намесвай някакви там ритуали, религии и прочие стаф... стафа е лошо нещо нали знаеш... айде е какво толкова, една разходка и всичко се оправя... ще натоварим всички багажерии, ще се повозим малко нагоре надолу и ще започнем наново и ще се надяваме че всичко ще е по-хубаво... и защо не,,, това което е било няма да се върне, това което е сега трудно ще се промени, но все пак има някаква вероятност да хвърлиш заровете и да удариш чифт щестици, да удариш чифта, който толкова време си чакал... няма значение, не се притеснявай, пии едно малко, дръпни една цигара и не се занимавай толкова много с ежедневието, със схемите или с мисленето на другите, те нямат никакво значение, единственото значение си ти и колкото и да отвътре вече да си мъртъв, има някаква вероятност отново да разцъфти цветето вътре в теб, независимо че си мислиш, че вече го няма... може да пробваш да избуташ малко от малко време и да се надяваш че ще имаш силите и обстоятелсвата, нещата да се оправят,,, линията на живота била дълга, а линията на НЕ МИ ПУКА колко е дълга... това е зареди с огромна доза непукизъм и недей да си мислиш че някой го е грижа за теб, няма такова нещо, сам оставаш там в нощта и няма никой друг... какво ще направиш тогава, научи се да живееш сам... недей да вегетираш, недей да си мислиш че нещата ще се оправят от само само себе си, само ти си ключа към собственото си бъдеще, обстоятелсвата те натискат, но пък и те избутват в най точните положения, не вярваш ... еми повярвай брат... знаеш че нищо не е такова каквото изглежда, всичко е една фасада и не бива да се надяваш имат твоето разбиране или виждане... стани малко по самодостатъчен... и последно за чужденците ... не бъркайте куклите по пешеходната пътека за платени фей... те просто са въздух под налягане или с други думи въздушни глави ... няма да ги оправя тия буквални преводи и тва е ... и алоу горе главата , различното разбиране и осъзнаване не е единствено проклатие , то е до някаква степен и провидение , ако мога така да го нарека и пратете ми най накрая тая карта на бъдещето , че ми е любопитно ... и вече наистина последно , ако някой срещне разхождащи се цигари и запалка , да им вземе номера , та да им се обадя , че съм се затъжил за тях