стъмва се, светлините на града бавно започват да блещукат в нощта , а там някъде група ненормалници разцъкват мач по средата на старото езерце,,, група ненормалници, група познати от миналото, единият се е съсухрил целият и прилича на някой британец от филм на гай ричи, другите нямат минало... другите не са от значение... херцата не прощава, просмуква се в теб и те изяжда от вътре, вкарва те във филма и не те изкарва от него,,, първите пъти, моренцето, сетовете, яко във филма с никаква възможност за връщане обратно, защо, защото така трябва, беше казал на един приятел преди доста време, че от много време си мъртъв, че няма връщане назад... и да така, днес си вече почти напълно мъртъв,,, херинга и дилъри, пости и вършачки, здравейте обичате ли да се гаврите с трупа,,, сигурно,,, по-хубаво става ли ти, едва ли... а иначе могат да се случат толкова много неща да бъдеш толкова много неща и въпреки всичко стената се изпречва пред теб и те избутва в ямата, ямата от която няма връщане,,, капачката, лимонтузото и здравей, как си, замаян поглед, малко цигари, малко игра на думи, малко музичка, малко клубче, не мерси... предпочитам си моя филм, този е за други... не прощава това гадно опиянение, хората са пекани и могат да бъдат толкова различни, но не... всичко се стича по един гаден път, изтича водата през пръстите, като пясък в песъчен часовник... нещо можеш ли да промениш, не мисля, въобще с нещо можеш ли да помогнеш, само няколко цигари на заем... да бе на заем, както и да е... не е хубаво, но поне нощното небе е пълно с аромат на лудост, аромат на едно минало детсвто, аромат на една употребена свобода, една свобода насочена в грешна посока, в грешен път, в грешна мярка,,, защо ... има някаква причина, дори може би и ти имаш такава, но някак не си се сблъскал със стената достатъчно силно... вдишай дима, хвърли разпилените игли и живей... а може би ти не искаш да живееш, може би това е причина да продължаваш да хапваш херинга, кой знае... може би това е спасение, смъртта не е чак толкова лошо нещо или поне така ми се ще да вярвам... бавно самоубииство, бавна смърт в един пиян дим,,, малко химия, малко пияно такси, малъм замрежен поглед... здравей по-добре ли ти е... може би, може би така е по-добре... телефонен звън и обратно в сивото ежедневие... сори, нищо не мога да направя