Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2008 11:26 - сутринта в парка
Автор: 313c7r1cn0153 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1664 Коментари: 0 Гласове:
0



поредното трудно ставане рано сутрин, поредната тежка глава, поредната бърза закуска и чайче, тая сутрин няма да пуша още със ставането, после целият ми ден е на криво... малко излежаване, малко тегавост с гадното време, малко събуждане... тръгнах по нормалият по-дълъг път през парка, днес обаче се спрях в парка, седнах и припалих цигара, изключих музиката и се заслушах в тишината, енджой дъ сайлънс както се пее в оная песен, тишината ме напълни, мина през мен и ме очисти от чернилката... а чернилка определено се беше на насъбрала, дърветата се полюшваха оглозгани от зимата и студа, цигарата димеше и оставаше димни сигнали, аз се бях завил в якето си и се оглеждах за минувачи, но почти никой не мина, бях оставен най накрая сам със себе си, със собвствени си мисли, със собствените ми идей, със собствените ми хави... и то на мира... оставете на мира и не берете повече грижи, на мен само това ми трябва... може би ще почна по често да кибича по празни паркове, отпускащо и предразполагащо, всичките фасади изчезват и те оставят на първичност, оставят те да бъдеш това, което си... а някой там се развява... парка, колкото сив , толкова и красив, може би това е моя цвят,,, сивото, сивото е хубаво, някак безлично, някак такова каквото трябва да бъде без много увъртания и без много пудра,,, грима никога не ми е харесвал, замазваш минусите и цапваш няколко плюса, елементарен трик за шарани, също както при риболова... а всъщност истината е някъде зад фасадата, зад това което скрива теб... и заради това отказвам... и въпреки всичко мармалада е пълен, толкова голяма обърквация че няма до къде... сринат до земята някъде там, замислящ се , спиращ да диша , спиращ да мисли, включващ автоматика и каращ напред, няма по-добър начин, но колкото повече се замисляш толкова повече се заливаш с чернилка ... недей да мислиш , стига мисли... седмицата ти просто тръгна така странно, още първият седящ и хапващ супичка следобед, кой ти яде супа по това време, ама после дърпаш кафе с количка като за световно все едно е края на света ... е не мерси и портокаловият сок също го отказвам... кажи , ко стаа , всичко окей ... супер ... ша се заиграем тая вечер до по някое тъмно време и може и да ни е добре,,, ама има едно друго да сесвърши, желания, пожелания, празници, объркано стана както винаги, но така е по-добре, недей се замисля , недей прави каквото и да е, и работата също я остави на малко заден план, точно това може да се свърши и по-късно, а успокой ли се, еми да ... то това е целта на цялата тая хава, за момента ще гледам повече да не позволявам така да ме водят за носа , някой друг път ... за момента стоп пауза , малко мелба за теб ... малко фуниика за мен ... и малко облаче в чаша за него ... от къде идваше това облаче в чаша ,,, толкова познато е че няма до къде ... слушай тишината , слушай тишината и се остави тя да те изцери от капризите и желанията ти ... седни в парка , огледай се , запали цигара и се остави на потока от мисли , на вятъра , на шума на листата и на пробуждащият се град ,,, студа е хубав ,,, избистря съзнанието , а ти се загръщаш в голямото яде и нищо не те интересува , само дима и тишината са от значение , всичко останало е фалш, фалш, който не ти е нужен ,,, може би е време за крачка в страни , или крачка напред , може би е време за нещо голямо, защото там някъде нещо невероятно чака да се случи






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 313c7r1cn0153
Категория: Лични дневници
Прочетен: 464938
Постинги: 203
Коментари: 281
Гласове: 429
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031