слънцето се е пооказал и е изпекло улицата в едно красиво светло или там каквото и да е ... навън е като затишие пред буря ,,, толкова красиво и едновременно толкова плашещо ... всеки човек тай в себе си страхове - големи , малки , средни и го е страх , че някой от тях може да се превърне в реалност , а големите проблеми нямат разрешение ,,, ти натискаш натискаш , гледаш да избуташ , а с един удар можеш да бъдеш повален и да бъдеш запратен там където слънце не огрява ... и все пак е красиво ... знаеш ли, вчера си направих малко след работно коктейл наливане с хората , хората , които ме разбират , които ме питат предварително , искаш ли да говориш разказва ли ти се и после мимолетно сменят темата в момента в който усетят , че не бива да продължат напред ... това са те хората , с които нямам думи да опиша , колко се радвам , че познавам ... луди глави като мене , които наистина създават атмосферата , атмосферата , да седнеш да удариш няколко чаши , да поговориш за това и онова и да ти е приятно ... напушил съм се май на наргиле , вече дори не ми дреме , до голяма степен си предпочитам гадните цигари , от колкото приятният дим от ябълка или които и да е плот ... беше хубаво , наистина хубаво ... високия начин на живот и лукса , дават едно приятно чувство , защо да не потрошиш малко пари като ти е наистина хубаво ... не че не съм си изкарвал хубаво в дървена кръчма , но с точните хора , трябва да оцелваш и точното място ... хубаво е че мога да излизам с различни хора и винаги да посещава, различни места ... тези дни ме притеснява нещо ,,, притеснява ме как се чувствам , някак странно , някак прекалено как да го нарека ... може би е защото свикнах с работата ,,, разбрах това онова и се превръщам в друг човек докато работя ... може би съм прекалено нагъл и самоуверен ... не всяко нещо , което си мисля е правилно , но в моята глава то е ултимативно ... не може да съм винаги прав , но и някак осъзнавам своята самозаблуда и заради всичко бива подложено на дива параноя и страх от моя страна ... не мога да изчисля всеки възможен вариант на развитие , не мога да изживея толкова много различни развоя на събитията , не съм машина или поне така се надявам ,,, по скоро нямам качествата на машина ... нещо не е наред ... предполагам какво е и въпреки всичко го има страхът , страхът от това което може да те шамароса и да прати да си се търкаляш по стълбите чак до първия етаж , а после да те захвърли на плажа с един ритник и да те удави в морето , без дори да му мигне окото