неска работата тръгна здраво от сутринта ... до обяд се смачкахме и дори една цигара не успях да запаля ... и тогава , когато я запалих всичко беше толкова хубаво , толкова в тон с настроението вътре в мен , сиво мрачно , тихо , хората бързаха насам натам по задачи , а аз седях и засмуквах дима , радващ се на временното затишие и ми беше хубаво , тогава видях красотата на проблемите и се замислих как проблемите са живот , проблемите са това , което те задвижват и те карат да искараш твоето по-добро твоето истинско аз и да те накарат да се чувстваш жив , така както се почувствах жив , когато се качих в шкодата , приличаща на полу , ех тази шкода , колко ли още време ще го помня ... и така ми се върти в главата ,,, разрешените проблеми са равни на живот , наистина няма по-голяма радост от това да успееш да свършиш нещо така както трябва , да решиш някое уравнение , да си смениш кранчето на чушмата , да навъртиш една камара разговори с тоя и оня и накрая малко от малко да се чувстваш , че си вършил това което е трябвало да свършиш ... удоволетворение , това ми трябва , удоволетворение от нещата , които върша , от нещата които говоря , а знаеш ли ,,, пак си мисля за теб ,,, радиото бучи красиво , чувствам се като в някой ретро филм ... и знаеш ли ,,, преди време гледах един филм , много долнопробен по моя лична преценка , но много в мой цвят днес ,,, целият беше сив , мраче и гаден ,,, от него можеше наистина да ти стане гадно , да ти приседне буца в гърлото и всичко да ти е черно ... мда неска е такъв мрачен тъмен ден , такъв какъвто съм аз ... за да щастлив , трябва да направиш всички около себе си нещастни ... вярно ли е това наистина , така ли точно трябва да стане , не може ли всички да са щастливи и доволни ,,, вече дори забравих да плача , само имитирам плач ... но го разбирам не искам да съм нещастен , не искам и щастие ... искам нещо по средата , искам да не спирам да работя , искам да спра да плямпам глупости ,,, искам много неща като всеки друг ... много меинстриим го подкарах , меинстиима не ми харесва , веднъж спреш ли да правиш нещата заради другите , а не заради себе си , ти вече си се провалил ,,, това може и да значи , че аз съм много провален ... може би е истина ... стоп ... навън минава рейс ... дъжда капе ... пейзажа винаги толкова много е помагал за начина по който се чувстваш , имам хубав голям прозорец пред себеси , едва ли не виждам целият свят и приказката ми някак не върви ... знаеш ли какво изкочи една интрига , интрига която бързо загуби своя интерес ,,, параноята ми е свикнала да подлага всичко на съмнение и тест и да се заглежда наоколо ... знаеш ли ... нека да сменим темата , нека да бъдем само ти и аз , за един момент , не за повече , без да се докосваме , без да си казваме нещо кой знае какво , просто да бъдем ти и аз , това е всъщност което искам от теб , нищо повече ... и все пак мисля да мина на партито , наистина ми се иска да сменя атмосферата и да се строша както само аз си знам ... губя себе си ,,, губя се в желанието да бъда това , което се очаква от мен ,,, а аз , аз съм всичко друго , но не и това , което изглеждам ... ако се погледна през погледа на някой друг , най вероятно ще се видя като поредният търсещ внимание човек , но всъщност не е това ... ти наистина не можеш да ме разбереш , колкото и да искаш , колкото и да се опитваш

разбирането е невъзможно в пълнота - то е само частично - хората които искат да бъдат разбрани напълно и не отчитат безсилието на хората да ги разберат само частично пристъпват към своя собствен край

ne tolkova seriozno ... o6te ne sam tragnal da si reja venite ...