край ... крах ... искреност ... промяна , страх , болка , причидна обич ... и всичко това защо ? защото се опитвам да наредя нещата по най-добрият начин ... и след целият крах и драма ... какво стана ... кажи ми какво стана ? имаше ли смисъл ... или не ... по начина по който стана ,,, може би имаше ,,, иначе какво говориш ... какво и как стана ... ами не беше нищо кой знае какво ... каза просто това което трябваше да кажеш ... след всичко това , съзнанието ми малко от малко се прочисти и гърло ме заболя от многото цигари ... разбрах че всичко е илюзия , разбрах че няма нужда да се драпам и бутам между шамарите ... сам по себе си аз съм достатъчен и не мога нито искам да бъда докоснат от който и да е ,,, няма значение колко много си приличаме или колко много се привличаме ... след цялата тая работа ми просветна колко секса е виновен за всичко ,,, някак като оставиш настрана физическото привличане , всичко става толкова по елементарно ,,, ама толкова по елементарно ,,, ако мога така да искам достатъчно дълго време , ще съм успял да се разбера със себе си ,,, захаросаните кукли не струват ,,, кучките с интелект не струват ,,, а тези които наистина те привличат ,,, знаеш че ще те изравнят със земята ... и тогава какво правим ... кажи ми какво правим ... мисля че има достатъчно драма , мисля че светът ми е достатъчно разклатен , за да го разклащам още повече ... мисля че е по-добре да остана за дълго време сам ... и не искам никой да ме безпокой или да иска нещо от мен ... само аз мога да разреша проблема в главата си и да накарам плъхът да спре да тъпче в главата ми