минаха вече към 6 часа , след сутрешният невероятен кеф ... сам за себе си съм прав да не се отдавам по подобни емоции ,,, без тях е по-лесно ... но знаеш ли , ако сега те видя бих поплакал малко на рамото ти и бих си излял всичко , бих си излял всичко на момента без да мисля какво ще се случи ... а това ,,, това в момента е може би едно от състоянията в който никой не иска да изпада - безизходицата ... да се срещнеш със стената и след това да ти отрежат и пътя назад ... поне съм полу самичък ...