миналата година по тва бачках та главата ми пушеше и въобще не ми пукаше че е по време на празници ... тази година обаче по празниците въобще не искам да си мърдам пръста , то и атмосферата е такава , ни да работиш , ни да си ходиш ... тъпа работа ... вчера или оня ден ми дигнаха нервите много ,,, щях да си изпуша още малко шапката от нерви ... ама поне бъдни вечер си я изкарах както само аз си знам и ми беше до известна степен добре ... като изключим момента , когато бях на ръба на лудостта ... ама и той премина ... хората са глупави създания ... искат да имат всичко и едновременно с това им е нужда драма , която да подклажда чувството че са живи , без драма няма живот ,,, както и няма живот без промяна ... бях на една крачка от голямата промяна , като някой луд химик смесвах химическите състравки и ги сякаш ги контролирах ... по скоро си играех с огъня без много много да ми дреме дали сместа ще гръмне в ръцете ми или ще получа живителната отвора ... а там някъде в съзнанието ми е съня ,,, сънят в който съм на брега на морето ...