отново работа пфууу ... мило дневниче , знаеш ли какво , случи се чудо... от тия битовите чудеса , които винаги се надяваш да се случат и тогава , когато напълно изгубиш надежда се случва то - чудото , и те запраща до луната и обратно и се чувстваш добре , чувстваш се добре от едно нищо и никакво събитие , събитие , това е думата ... думата , която те прави истински щастлив , която те кара да извикаш , да се радваш като малко дете под пълната с подаръци елха , може би това беше моя коледен подарък , едното битово чудо , което някак вълшебно се случи и което бих искал да изтискам до последна капка знаейки че после ще последва погребването 2 метра под земята ... и все пак аз си карам двулично показвам лицето , което трябва пред определения социален кръг и крия истинското чувство за себе , когато остана сам със себе си и музиката ... и знаеш ли какво мен наистина ме е грижа за теб мило дневниче , грижа ме е и си мисля за теб , не спирам да бълнувам вече седмици , дори те сънувах , сън , който ме запрати до най-голямото щастие и след това се събудих ... хората сме странни био машини , винаги съм го казвал ,,, трябва ни малко щастие , малко драма за да може да функционираме и точно това ни прави различни от останалата еко среда ... мъничко щастие за коледа под един или друг вид ... ще ми се да те видя , търся лицето ти насред тълпата , но теб те няма ... теб те няма и ся ме дразнят ... тюх , плюх , флюх , знаеш ли какво бе батка , искам да седнем и да ти изплача болката , да ти изплача всичките ми несподелени мечти и преживявания , искам да ти кажа , как за първи път обичам истински и как това чувство дълбае дълбоко в съзнанието ми като плъх , това ти е познато нали ... надявам се ,,, морфей е пич , както и буда е пич ... не вярвай на нищо , което казвам , или което прочетеш , вярвай единствено ако то съвпада с твоето виждане или причина иначе пътя брат и тва е ... ех как интерпретирам буда ... разни такива немити работи ... вчера яко задълбахме над литературата и поемите ... Т .С . Елиът е нати депресия , сем сериозно , но пък и е прав за модерното контролирано общество ... като кукла забита на кърфица се въртиш на стената и си мислиш че седвижиш , а всъщност циклиш на едно място и от време на време ти се позволява да се обърнеш на една или друга страна и да захапеш малко по различна гледка , но в тази гледка се крие разковничето , а знае ли се някой ден може да се отделиш от стената да паднеш глухо на земята и ако уживееш света да е твой и да бъдеш истински щастлив и свободен , до тогава , ти остават само опитите да се въртиш наляво надясно и да се надяваш да прозреш тази частица от света , която те прави истиснки щастлив и изважда най-доброто от теб ... та какво говорих ... чудесата ... мда чудесата , колкото малки , толкова и големи те те изваждат от циклежа на ежедневието и те карат да си мислиш че света е твой , докато не се сбълскаш с пода и не потънеш 2 метра под земята ... но кой знае ... навън продължава да вали , всичко е толкова бяло и хубаво , дори и да се изплюеш или да стъпчеш снега , отново белега ти бива заместен от сняг , също както времето ,,, мачкаш правиш струваш , опитваш се да оставиш белег на тва шибано местенце , докато не дойде снежната буря и не заличи всяка твоя следа ... пак ли работи бре ... а не стоп машини ... следи , не всеки се опитва да ги остави , но може би понякога смачкваш яко земята оставаш топлината си там и така нито една буря не може да заличи това което си сторил ... времето лекува и заличава , това му е целта , а то всъщност въобще не същестува ... всичко е в съзнанието ... фасче не щеш ли батка