Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2007 10:53 - пътуването айляка тишината и пълния мир
Автор: 313c7r1cn0153 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 545 Коментари: 0 Гласове:
0



отново на работа ... седя , цикля и си мисля за отминалите няколко дни ... всичко започна с предварителното парти ... много пиене , много зле и все пак доволен и заспал на сутринта ... а сутринта , тя ме чакаше някъде там забързана и правеща ми засада , искаща да ме изтиска и да ми го начука и все пак въпреки всичко я изкарах по някакъв начин , полу заспал полу умрял ... телефонно позвъняване и отново на път ... таксиджииката беше бясна чалгарка , но някак преодолях и това и тогава , тогава дойдоха хората шума и пътуването , започна някак супер на хаос , супер необвързващо , супер смешно , като малки деца играещи се на колички , обикаляхме града и се чудихме къде да си направим смях , и все пак след всичко , дойде и тръгването ... забързването , радиото и до някъде тишината ... беше хубаво , пътуването винаги ме отпуска , винаги ме кара да ми е хубаво , защото все едно бягам , все едно никога повече няма да се върна ... и все пак въпреки че се поизгубихме до няква степен и минахме двоен път , всичко беше 6 , дори беше по хубаво от колкото ако не бяхме минали по късият път и там , там на височко , празният апартамент , бомбенето и после вечерята беше някак отмаряща , някак хубава , някак спокойна , някак отпочиваща ... трябва да отвъртиш от време на време кранчето да потрошиш малко и да се надяваш че това , което ти се е насъбрало ще изпадне по чучура ... и да до известна степен така и стана , последва апартамента , бясната музика и здравото пушене с алкохол ... може да се каже че мина добре ... там някак самичък с един бюлюк хора , които не познаваш и все пак обединени под общата дата ... на сутринта ... на сутринта беше тегаво ... и все пак след обяда всичко си дойде на мястото , а след поразцъкването ептен направо ... та така ... и тогава , тогава дойде кулминацията ... баш баш вечерта ... тогава търсих лицето , дори си помислих , че го открих , но това беше само сянка , там на калъбълъка с лошата музика и нежеланието за ядене ... пииване , снимки мимки , фас , два три пет ... а аз продължавах да те търся , продължавах да си мисля за теб , това беше нещо крайно недопостимо за мен и все пак се натрапваше , натрапваше се дълбоко в съзнанието ми и ми пречише , караше ме да се чувствам може би слаб , може би не на място ... може би заради музиката ... знам ли и аз ... и все пак стоп кадър пауза , смяна на мястото , смяна на музиката , и ... и тогава дойде екстаза , избухването и якото наливане ,,, ентусиазъм безкрай тръгна и тогава дойде делириума ... времето изтече между пръстите , също като пясък ... но всяко начало си има край и този край намери и мен ... а сутринта ... сутринта отново зовеше за раздвижване и пътуване ... продължавам да твърдя , че колкото и неудобно и до известна степен не в план , мина по-добре дори от колкото идването , беше някак колоритно ... и обяда на пазара също беше колоритен , хубаво е да изкочиш малко от лукса и да се забиеш при мизерииката ... мизерииката е винаги край мен и дори ме радва повече от лъскавките местенца ... айде до скоро или по скоро да ... 
не спирай ... не спирай и продължавай все така  



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 313c7r1cn0153
Категория: Лични дневници
Прочетен: 464695
Постинги: 203
Коментари: 281
Гласове: 429
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031